Дело C-203/96: Chemische Afvalstoffen Dusseldorp и др./Minister van Volkshuisvesting, Ruimtelijke Ordening en Mi…, Съдебно решение от 25 юни 1998 г.

1. Следва ли Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците, изменена с Директива 91/156/ЕИО на Съвета от 18 март 1991 година, и Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета от 1 февруари 1993 година относно надзора и контрола върху превоза на отпадъци в рамките, внасянето в и изнасянето от Европейската общност да се тълкуват в смисъл, че принципите на самодостатъчност и близост са приложими към превоза на отпадъци за оползотворяване

Ако не, допуска ли член 130т от Договора за ЕО държавите членки да разширят приложението на тези принципи към такива отпадъци, когато е ясно, че те създават пречка за износа, която не е оправдана нито от императивна мярка, свързана със защитата на околната среда, нито от някое от изключенията, предвидени в член 36 от този договор?

2. Във връзка с втория и третия въпрос: Не е необходимо да се отговаря, тъй като те са поставени само при утвърдителен отговор на първия въпрос.

3. Следва ли член 90 от Договора за ЕО, във връзка с член 86, да се тълкува в смисъл, че не допуска правила като дългосрочния план, съгласно които държава членка изисква предприятията да предават своите отпадъци за оползотворяване, като например маслени филтри, на национално предприятие, на което е предоставено изключително право за изгаряне на опасни отпадъци, освен ако обработката на тези отпадъци в друга държава членка не е с по-високо качество от тази, извършвана от това предприятие, ако, без каквато и да е обективна обосновка и без да е необходимо за изпълнението на задача от общ икономически интерес, тези правила имат за последица облагодетелстване на националното предприятие и увеличаване на господстващото му положение?