Дело C-38/97: Librandi, Съдебно решение от 1 октомври 1998 г.

Явяват ли се пречка член 3, букви е) и ж), член 5, 85, 86 и 90 от Договора за национално законодателство, съгласно което тарифите за автомобилен превоз на стоки се одобряват и влизат в сила от публичните органи по предложение на централен комитет, в който мнозинството са представители на засегнатите икономически оператори, и което разширява задължителните тарифи, приложими към договорите за автомобилен превоз на стоки, така че да обхващат и други видове договори, свързани с различни услуги, по-специално договори за възлагане на обществени поръчки и договори за чартър, при условие че тарифите се определят при спазване на критерии, свързани с общия интерес, определени със закон, и че публичните органи не прехвърлят своите правомощия на частни икономически оператори, когато преди одобрението на предложенията вземат предвид становища на други публични и частни органи или когато определят тарифите ex officio?

Съвпада ли понятието „общ интерес“ (intérêt général), използвано от Съда в решенията от 17 ноември 1993 г., по дело C-185/91, Reiff, и от 9 юни 1994 г., по дело C-153/93, Delta Schiffahrts- und Speditionsgesellschaft, с понятието „общ интерес“ (intérêt public), посочено в решението от 5 октомври 1995 г., по дело C-96/94, Centro Servizi Spediporto?

Длъжни ли са държавите членки да определят конкретните критерии, които да се прилагат при определянето на тарифите – като тези, които са в сила в италианския правен ред – и националните съдилища да проверяват дали така определените критерии се спазват на практика?

Възможността за сключване на колективни споразумения като тези, предвидени в член 13 от министерската наредба от 18 ноември 1982 г., дори ако те съгласно националното право могат да бъдат противопоставени на икономически оператори, които не са ги подписали, води ли до ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 85 от Договора?