Дело C-147/97: Deutsche Post, Заключение от 1 юни 1999 г.

1) Следва ли член 90 от Договора за ЕО (сега член 86 ЕО) да се тълкува в смисъл, че доколкото закон за ратифициране на Конвенциите на Всемирния пощенски съюз от 14 декември 1989 г. създава право за пощенската служба на държава членка А да изисква вътрешна пощенска такса за доставката на писма, изпратени в държава членка Б, или да откаже доставката, ако не е платена вътрешната пощенска такса, когато съдържанието на писмата е определено от предприятие в държава членка А и е предадено чрез електронен пренос на данни на предприятие със седалище в държава членка Б, за да бъдат отпечатани, подготвени за изпращане и предадени на пощенската служба там, този закон представлява държавна мярка, с която, в противоречие с член 90, параграф 1 от Договора за ЕО, е приета мярка, противоречаща на член 86 от Договора за ЕО (сега член 82 ЕО), която не попада в изключенията, предвидени в член 90, параграф 2?

2) Следва ли членове 30 от Договора за ЕО (сега, след изменението, член 28 ЕО) и сл. и член 59 от Договора за ЕО (сега, след изменението, член 49 ЕО) и сл. да се тълкуват в смисъл, че правото на пощенската служба в държава членка А да изисква вътрешна пощенска такса за доставката на писма, изпратени в държава членка Б до получатели, пребиваващи в държава членка А, или да откаже доставката на такива писма, ако не е платена вътрешната пощенска такса, противоречи на гаранцията за свободно движение на стоки, когато съдържанието на писмата е определено от предприятие в държава членка А и е предадено чрез електронен пренос на данни на предприятие със седалище в държава членка Б, за да бъдат отпечатани, подготвени за изпращане и предадени на пощенската служба там?

3) В случай че отговорът на горните въпроси, отправени за преюдициално тълкуване, разкрие нарушение на правото на Общността само защото пощенската служба на държава членка А получава или, чрез отказ за доставка на пощенски пратки, може да наложи плащане на вътрешна пощенска такса в допълнение към пощенските такси, платени в държава членка Б, или в допълнение към терминалните такси, събирани съгласно Всемирната пощенска конвенция и/или CEPT споразумението:
Следва ли втората алинея на член 5 от Договора за ЕО (сега втората алинея на член 10 ЕО) да се тълкува в смисъл, че закон на държава членка А за ратифициране на Конвенциите на Всемирния пощенски съюз от 14 декември 1989 г. е напълно неприложим или само доколкото може да се изисква или наложи плащане на вътрешна пощенска такса в допълнение към пощенските такси, платени в държава членка Б, и/или в допълнение към терминалните такси, събирани съгласно Всемирната пощенска конвенция или CEPT споразумението, чрез отказ за доставка на съответната поща?

4) Променя ли се отговорът на въпроси 1, 2 и 3 от обстоятелството, че предприятието със седалище в държава членка Б, което отговаря за отпечатването на пощенските пратки, подготовката им за изпращане и предаването им на пощенската служба в тази държава, е свързано, като член на същата група, с предприятието в държава членка А, което определя съдържанието на пощенските пратки?

5) Зависи ли отговорът на въпроси 1, 2 и 3 от това дали предприятието със седалище в държава членка Б, което отговаря за отпечатването на пощенските пратки, подготовката им за изпращане и предаването им на пощенската служба в тази държава, работи само за предприятието в държава членка А, което определя съдържанието на пощенските пратки, или за няколко възложители от същия тип?