Дело C-209/98: Sydhavnens Sten & Grus, Заключение от 21 октомври 1999 г.

1. (a) Без да се взема предвид евентуалното прилагане на член 36 от Договора или други валидни съображения (вж. въпрос 1(в)), следва ли член 90 от Договора, във връзка с членове 34 и 86 от него, да се тълкува в смисъл, че не допуска създаването на общинска система, която — с оглед да се осигури на специално подбрани предприятия достатъчен достъп до неопасни строителни отпадъци, предназначени за оползотворяване от частни строители, за да могат тези предприятия да експлоатират тези отпадъци на икономически оправдана и рационална основа — изключва други предприятия от събирането и приемането на същия вид отпадъци от строителни работи в рамките на съответната община, въпреки че тези други предприятия са получили разрешение за третиране на съответния вид отпадъци съгласно член 10 от Директива 75/442/ЕИО, изменена с Директива 91/156?

(б) (Ако на въпрос 1(а) се отговори утвърдително):

Ще противоречи ли система като описаната във въпрос 1(а) на член 90 от Договора за ЕО, във връзка с членове 34 и 86 от него, ако общинската разпоредба, която е в основата на тази система, предвижда, че отпадъците, които се изнасят или внасят, не попадат в обхвата на посочената общинска система?

(в) (Ако на въпрос 1(а) се отговори утвърдително):

Позволяват ли член 36 от Договора или други валидни съображения, като например съображението, че вредите за околната среда следва да се отстраняват на източника и създаването на необходимите съоръжения за третиране и обезвреждане (вж. член 130р, параграф 2 от Договора), създаването на общинска система, каквато е описана във въпрос 1(а), когато тази система и задължението за производителите на отпадъци да я използват се основават на интереса от насърчаване на оползотворяването на обхванатите от системата отпадъци, включително интереса от осигуряване на необходимия капацитет за третиране?

2. Следва ли член 10 от Директива 75/442, изменена с Директива 91/156 (вж. членове 13 и 2, буква ж) от Регламент № 259/93), да се тълкува в смисъл, че публичните органи са длъжни да третират еднакво предприятията, които са получили разрешение, както е описано в тази разпоредба, по отношение на сключването на договори за приемане и оползотворяване на неопасни строителни отпадъци?

3. (а) Следва ли член 7, параграф 3 от Директива 75/442, изменена с Директива 91/156, да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба и предоставената с нея правомощие да се предотвратяват движения на отпадъци позволяват създаването на общинска система като описаната във въпрос 1(а) и по този начин позволяват на общината да предотврати движението на неопасни строителни отпадъци, предназначени за оползотворяване, ако такова движение противоречи на плана за отпадъците, изготвен от общината?

(б) Следва ли член 7, параграф 3 от Директива 75/442, изменена с Директива 91/156, да се тълкува в смисъл, че мерките, които държава членка или компетентен орган в тази държава членка е приел и които са необходими за предотвратяване на движения на отпадъци, които не са в съответствие с плановете за отпадъци на органа, са валидни и приложими спрямо физически или юридически лица, за които тези мерки са от значение, само ако Европейската комисия е била уведомена за тези мерки?