Дело C-765/22: Luis Carlos и др., Съдебно решение от 18 април 2024 г.

Може ли в рамките на установеното в Регламент [2015/848] облекчено универсално производство, в което се дава възможност да се образуват вторични производства, които се отнасят само за имущество, намиращо се в държавата, в която е образувано производството, член 35, член 7, параграф 1 и параграф 2, букви ж) и з) [от този регламент], разглеждани във връзка със съображение 72 [от същия], да се тълкуват в смисъл, че прилагането на правото на държавата членка, в която е образувано вторичното производство [по несъстоятелност], „към начина на третиране на вземания, които са възникнали след образуването на производството по несъстоятелност“, се отнася до възникналите след образуването на главното производство [по несъстоятелност], а не на вторичното?

1) Може ли член 3, параграф 2 и член 34 от Регламент [2015/848] да се тълкуват в смисъл, че имуществото, което се намира в държавата, в която е образувано вторичното производство [по несъстоятелност], и до което се ограничава действието на производството, е само съществуващото към момента на образуване на вторичното производство [по несъстоятелност], а не съществувалото при образуването на главното производство [по несъстоятелност]?

2) Може ли член 21, параграф 1 от Регламент [2015/848] да се тълкува в смисъл, че решението на синдика по главното производство по несъстоятелност да изнесе имуществото извън държавата членка, в която то се намира, без да поиска образуване на вторично производство [по несъстоятелност] или да го избегне, като поеме едностранно задължение по смисъла на членове 36 и 37 [от този регламент], когато му е известно наличието на произтичащи от трудови правоотношения вземания на местни кредитори, признати със съдебни решения, и на обезпечителна мярка върху имущество, наложена от юрисдикция по трудови и социални спорове на посочената държава членка, попада в рамките на правомощието за изнасяне на имущество на длъжника извън територията на държавата членка, на която то се намира?

3) Може ли член 21, параграф 2 от Регламент [2015/848] да се тълкува в смисъл, че предоставеното с него правомощие на синдика по вторичното производство по несъстоятелност да завежда отменителни искове, които защитават интересите на кредиторите, се прилага в случай като описания, в който се иска отмяната на действие, извършено от назначения в главното производство по несъстоятелност синдик?