Дело C-380/98: University of Cambridge, Съдебно решение от 3 октомври 2000 г.

Когато член 1 от Директива 92/50/ЕИО на Съвета, Директива 93/37/ЕИО на Съвета и Директива 93/36/ЕИО на Съвета („директивите“) се позовава на всяко тяло, „финансирано за по-голямата част от държавата или регионални или местни органи, или други органи, управлявани от публичното право“, кои средства следва да се включат в израза „финансирано ... от [един или повече възлагащи органи]“

По-специално, по отношение на плащания към субект като Университета в Кеймбридж, включва ли изразът:

(а) награди или субсидии, изплатени от един или повече възлагащи органи за подкрепа на изследователска дейност;

(б) възнаграждение, изплатено от един или повече възлагащи органи за предоставяне на услуги, включващи изследователска дейност;

(в) възнаграждение, изплатено от един или повече възлагащи органи за предоставяне на други услуги, като консултации или организиране на конференции;

(г) студентски стипендии, изплатени от местни образователни органи на университети във връзка с обучение на определени студенти?

Какъв процент или друго значение следва да се даде на израза „за по-голямата част“ в член 1 от директивите?

Ако изразът „за по-голямата част“ се определя като процент, ограничено ли е изчислението само до източниците на финансиране за академични и свързани с тях цели или следва да се включи и финансиране, получено във връзка с търговска дейност?

За какъв период следва да се извърши изчислението за определяне дали университетът е „възлагащ орган“ по отношение на конкретна обществена поръчка и как следва да се вземат предвид предвидими или бъдещи промени?