Дело C-382/99: Нидерландия/Комисия, Съдебно решение от 13 юни 2002 г.

Задължена ли е Комисията да приеме, че схема за държавна помощ, която не надвишава прага по de minimis за всяка бензиностанция, автоматично попада в обхвата на правилото de minimis, независимо от риска от кумулиране на помощта?

Допустимо ли е Комисията да откаже прилагането на правилото de minimis поради риск от кумулиране на помощта, когато един и същ получател управлява повече от една бензиностанция или когато доставчикът има фактически контрол върху оператора чрез изключителни договори за доставка?

Съвместимо ли е с принципите на правна сигурност, равно третиране и защита на оправданите правни очаквания, както и с изискването за мотивиране, Комисията да прави разграничение между „чисти“ и „де факто“ бензиностанции, собственост и експлоатирани от петролни компании?

Може ли да се приеме, че съществува непряка държавна помощ за петролни компании чрез схеми за субсидиране на бензиностанции, свързани с тях чрез договори с клаузи за управление на цените (PMS)?

Допустимо ли е Комисията да изключи от обхвата на правилото de minimis помощта, предоставена на бензиностанции, за които държавата членка не е предоставила или е предоставила само частична информация?

Задължена ли е Комисията да вземе предвид целите на опазване на околната среда при преценката за съвместимост на спорните мерки с общия пазар?

Допустимо ли е Комисията да изиска възстановяване на помощта, когато не е възможно да се идентифицират точно сумите и получателите на помощта въз основа на решението?