Дело C-350/03: Schulte, Съдебно решение от 25 октомври 2005 г.

Член 3, параграф 2, буква а) от Директива 85/577/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 година за защита на потребителя по отношение на договори, сключени извън търговски обекти, прилага ли се и за договори за покупка на недвижим имот, които трябва да се разглеждат само като част от схема за капиталова инвестиция, финансирана с кредит, и когато преговорите, проведени до сключването на договора, са се състояли в ситуация на продажба „от врата на врата“ по смисъла на член 1 от HWiG, както по отношение на договора за покупка на недвижимия имот, така и по отношение на кредитния договор, който служи единствено за финансиране на тази покупка?

Дали изискванията за високо равнище на защита в областта на защитата на потребителите (член 95, параграф 3 ЕО) и ефективността на защитата на потребителите, гарантирани от Директива 85/577, са изпълнени от национална правна система или нейното тълкуване, което ограничава правните последици от отмяната на намерението за сключване на кредитен договор само до разваляне на този договор, дори и във връзка с такива схеми за капиталова инвестиция, при които кредитът не би бил предоставен изобщо без придобиването на недвижимия имот?

Допуска ли национална разпоредба относно правните последици от отмяната на кредитен договор, съгласно която потребителят, който е упражнил правото си на отказ по Директивата, трябва да върне получените средства по кредита на финансиращата банка, дори когато според схемата, изготвена за капиталовата инвестиция, кредитът служи единствено за финансиране на недвижимия имот и е изплатен директно на продавача на недвижимия имот, достатъчно за изпълнение на защитната цел на правилото за отказ, предвидено в член 5, параграф 2 от Директивата?

Когато правният ефект на отказа, съгласно националното право, води до това потребителят, след като е заявил отказ, да бъде длъжен незабавно да върне получените средства по кредита, които според схемата, изготвена за капиталовата инвестиция, до този момент изобщо не са били погасявани, плюс лихва върху тях по пазарния лихвен процент, противоречи ли този ефект на изискването за високо равнище на защита в областта на защитата на потребителите (член 95, параграф 3 ЕО) и на принципа на ефективност на защитата на потребителите, заложен в Директивата?