Дело C-4/05: Güzeli, Съдебно решение от 26 октомври 2006 г.

Забраната за дискриминация по член 10, параграф 1 от Решение № 1/80 препятства ли държава членка да откаже на турски работник в положението на ищеца, който е бил надлежно регистриран като принадлежащ към работната сила на държавата членка и е имал неограничено по време право на заетост към датата на изтичане на първоначално предоставеното му национално разрешение за пребиваване, да продължи да пребивава там за времето на неговата заетост?

От значение ли е в този контекст дали разрешението за работа, предоставено на турския работник мигрант:
– е предоставено по националното право без какъвто и да е срок,
– е предоставено по националното право при условие за продължаване на първоначалното разрешение за пребиваване, но не изтича автоматично при прекратяване на разрешението за пребиваване и остава в сила до момента, в който чужденецът вече няма право да пребивава в държавата членка дори временно?

Разрешено ли е на държавата членка, с оглед на член 10, параграф 1 от Решение № 1/80, да откаже на турски работник пребиваване, ако той е нает като сезонен работник след датата на изтичане на последното му разрешение за пребиваване – тоест, ако не работи в периодите между заетостта?

Има ли промяна в правната форма на националното право, уреждащо разрешението за работа, настъпила след датата на изтичане на първоначалното разрешение за пребиваване, някакво значение за забраната за отказ на по-нататъшно пребиваване, произтичаща от член 10, параграф 1 от Решение № 1/80?