Дело C-230/08: Dansk Transport og Logistik, Заключение от 3 септември 2009 г.

1. Следва ли съдържащият се в член 233, буква г) от Митническия кодекс израз „са задържани […] и веднага или впоследствие са отнети“ да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба обхваща случаите, при които стоките, иззети при неправомерното им въвеждане на основание първо изречение от член 83, параграф 1 от [датския] Закон за митниците, веднага или впоследствие са унищожени от митническите органи, като междувременно непрекъснато са били във владение на тези органи?
2. Трябва ли Директивата за акциза да се тълкува в смисъл, че по отношение на неправомерно въведени стоки, които са задържани при вноса и веднага или впоследствие са унищожени от митническите органи, „плащането на акциз […] се счита за отложено“, поради което не възниква задължение за заплащане на акциз или възникналото задължение се погасява (вж. член 5, параграф 2, първа алинея и член 6, параграф 1, буква в) от Директивата за акциза във връзка с член 84, параграф 1, буква а) и член 98 от Митническия кодекс, както и с член 867a от Регламента за прилагане)?
Зависи ли отговорът на този въпрос от това дали митническото задължение, възникнало в резултат от подобно неправомерно въвеждане, е погасено по силата на член 233, буква г) от Митническия кодекс?
3. Трябва ли Шеста директива да се тълкува в смисъл, че неправомерно въведени стоки, които са задържани при вноса и веднага или впоследствие са унищожени от съответните органи, следва да се считат за поставени под режим на „митническо складиране“, в резултат от което не възниква задължение за заплащане на данък върху добавената стойност или възникналото задължение се погасява (вж. член 7, параграф 3, член 10, параграф 3 и член 16, параграф 1, Б, буква в) от Шеста директива и член 867а от Регламента за прилагане)?
Зависи ли отговорът на този въпрос от това дали митническото задължение, възникнало в резултат от подобно неправомерно въвеждане, е погасено по силата на член 233, буква г) от Митническия кодекс?
4. Трябва ли Митническият кодекс, Регламентът за прилагане на Митническия кодекс и Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че митническите органи на държавата членка, в която е установен неправомерен внос на стоки с ТИР превоз, са компетентни да съберат митата, акцизите и ДДС във връзка с този превод, когато органите на друга държава членка, в която е било извършено неправомерното въвеждане на стоките в Общността, не са установили нарушението и поради това не са събрали съответните мита, акцизи и ДДС (вж. членове 215 и 217 от Митническия кодекс във връзка с член 454, параграфи 2 и 3 от действащата към съответния момент редакция на Регламента за прилагане и във връзка с член 7 от Шеста директива)?