Дело C-42/10: Vlaamse Dierenartsenvereniging и Janssens, Съдебно решение от 14 април 2011 г.

Член 3, буква б), член 4, параграф 2, член 5 и член 17, втора алинея от Регламент № 998/2003, както и разпоредбите на Решение 2003/803 и приложенията към него трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която налага номериране на паспортите за домашни любимци, изразяващо се в уникален номер, съставен от двуцифрения ISO код на Кралство Белгия „BE“, следван от двуцифрения отличителен номер на издаващото паспорта лице и деветцифрен пореден номер?

Член 3, буква б), член 4, параграф 2, член 5 и член 17, втора алинея от Регламент № 998/2003, както и разпоредбите на Решение 2003/803 и приложенията към него не допускат ли правна уредба като разглежданата по главното производство, съгласно която, от една страна, паспортът за домашни любимци се използва не само като документ за пътуване на основание на правната уредба на Съюза, а и като доказателство на национално равнище за идентификацията и регистрацията на кучетата и от друга страна, данните относно идентификацията на собственика и на животното се вписват в паспорта по начин, различен от предвидения в Решение 2003/803, като измененията в данните се отбелязват чрез поставяне на самозалепващи се етикети с новите данни върху предишните данни?

Национални разпоредби като съдържащите се в белгийската правна уредба, свързани, от една страна, с паспортите за домашни любимци и използването им като доказателство за идентификацията и за регистрацията на кучетата, както и с използването на самозалепващи се етикети за вписване на измененията относно идентификацията на собственика и на животното и от друга страна, с определянето на уникалния номер за кучета и порове, трябва ли да се разглеждат като технически регламенти по смисъла на Директива 98/34?