Дело C-116/11: Bank Handlowy и Adamiak, Съдебно решение от 22 ноември 2012 г.

Трябва ли член 4, параграф 1 и параграф 2, буква й) от [Регламента] да се разбира в смисъл, че използваното в тази разпоредба понятие „прекратяване/приключване на производството по несъстоятелност“ следва да се тълкува самостоятелно, независимо от действащите уредби в правните системи на отделните държави членки, или въпросът в кой момент приключва производството по несъстоятелност се урежда от правото на държавата, в която е открито това производство?

Трябва ли член 27 от [Регламента] да се тълкува в смисъл, че националният съд, сезиран с молба за образуване на вторично производство по несъстоятелност, в никакъв случай не може да преценява неплатежоспособността на длъжника, срещу когото в друга държава членка е образувано главно производство по несъстоятелност, или трябва да се тълкува в смисъл, че в определени случаи националният съд може да прецени дали длъжникът наистина е неплатежоспособен, преди всичко когато главното производство е предпазно и в хода му съответният съд е установил, че длъжникът не е неплатежоспособен (като френското производство „procédure de sauvegarde“)?

Допуска ли член 27 от [Регламента] да се образува вторично производство по несъстоятелност като определеното в член 3, параграф 3, второ изречение от [този] регламент в държавата членка, на територията на която се намира цялото имущество на съответния длъжник, при положение че подлежащото на автоматично признаване главно производство е с предпазен характер (френското производство „procédure de sauvegarde“), в рамките на това производство е утвърден разплащателен план, длъжникът изпълнява този план, а съдът е постановил забрана за отчуждаване на имуществото на длъжника?