Дело C-221/12: Belgacom, Съдебно решение от 14 ноември 2013 г.

Следва ли членове 49 и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че предприятие със седалище в Белгия може да се позовава пред белгийските съдилища на основните правила на правото на Съюза, и по-специално на извежданото от посочените разпоредби задължение за прозрачност, във връзка с договор, който е извън приложното поле на някоя от директивите относно обществените поръчки, и с който договор белгийски орган прехвърля определени права на друго белгийско предприятие, без преди това да е провел публичен търг?

Стремежът да се избегне нарушение на съществуващ, сам по себе си безспорен и много специфичен договор, сключен между публичноправно юридическо лице и неконтролирано от него частноправно предприятие, или сключването на определена сделка или на договор за спогодба, целящ да уреди съществуващ спор относно тълкуването на посочения по-горе специфичен договор, като при сключването на тази спогодба се вземат предвид правата, признати на страните с предходно съдебно решение за налагане на привременни мерки, предвид обстоятелството, че без сключването на такава спогодба може да бъде нанесена сериозна вреда на осъществяваната от [посоченото юридическо лице дейност] и да бъде намалена нейната стойност, а потребителите могат междувременно да бъдат лишени от определени услуги, може ли да се разглежда като императивно съображение от общ интерес или най-малкото като обективно съображение за обосноваване, което дава право на юридическите лица на публичното право по изключение и в отклонение от принципа на равно третиране и от забраната на дискриминацията по причина на националност, закрепени в членове 49 и 56 ДФЕС, както и от извеждания от тези разпоредби принцип на прозрачност, да не проведат публичен търг, а да възложат пряко съответния договор?

Ако на втория въпрос може да се отговори утвърдително, за да може по-горе посочените и гарантирани от правото на Съюза основни свободи да не се ограничават повече от необходимото за постигане на преследваната цел, трябва ли по-горе посочената сделка или по-горе посочената спогодба да се ограничи до абсолютно необходимото минимално съдържание за уреждане на съществуващия спор, или за да избегнат бъдещи различия в тълкуването, намиращи се в разумна и логическа връзка със спора, страните могат да сключат и договор за спогодба, който надхвърля този абсолютен минимум, като същевременно се защитават интересите на потребителите и заедно с това се увеличава стойността на прехвърляната дейност?