Дело C-29/13: Global Trans Lodzhistik, Съдебно решение от 13 март 2014 г.

1) Следва ли от член 243, параграф 1 от [Митническия кодекс], тълкуван във връзка с член 245 от същия кодекс и принципите за правото на защита и за силата на пресъдено нещо, че допуска национална правна уредба като тази по член 220 и член 211а от [ЗМ], според която на обжалване подлежи повече от едно решение на митнически орган, с което се установява допълнително митническо задължение с цел да се извърши последващото му събиране, в това число и когато при условията на главното производство е приложимо издаването на окончателно решение по смисъла на член 181а, параграф 2 от [Регламент № 2454/93] за установяване на това задължение?

2) Следва ли чл. 243, § 2 от [Митническия кодекс] относно упражняването на правото на обжалване, да се тълкува в смисъл, че не предвижда задължително оспорване по административен ред на окончателно решение по смисъла на чл. 181а, § 2 от [Регламент № 2454/93] като предпоставка за допустимост на съдебното производство?

3) Следва ли член 181а, параграф 2 от [Регламент № 2454/93] съобразно фактите по главното производство, да се тълкува в смисъл, че когато предвидената в същата разпоредба процедура не е спазена относно правото на изслушване и правото на възражения, то издаденото решение на митнически орган в нарушение на тези правила не представлява окончателно решение по смисъла на тази разпоредба, а само част от производството по издаването му

Алтернативно, следва ли същата разпоредба, при условията на главното производство, да се тълкува в смисъл, че издаденото при посочените нарушения на процедурата решение подлежи на контрол направо пред съда, който следва да разгледа жалбата по същество?

4) Следва ли член 181а, параграф 2 от [Регламент № 2454/93] съобразно фактите по главното производство и принципа за законност, да се тълкува в смисъл, че когато предвидената в същата разпоредба процедура не е спазена относно правото на изслушване и правото на възражения, то издаденото решение на митнически орган в нарушение на тези правила е нищожно поради допуснато съществено процесуално нарушение, равносилно на нарушение на съществено изискване за форма, чието неспазване води до нищожност на акта независимо от конкретните последици от нарушението, като съдът е длъжен да разгледа жалба срещу такъв акт, без да съобразява възможността да върне преписката на административния орган за законосъобразното завършване на производството?