Дело C-392/13: Rabal Cañas, Съдебно решение от 13 май 2015 г.

Допуска ли понятието „организация“ — като понятие на право[то на ЕС] от основно значение за определяне на това какво трябва да се разбира под „колективно уволнение“ в контекста на член 1, параграф 98 от Директива 59/5 и предвид това, че посочената директива представлява минимален стандарт — тълкуване, което позволява нормата за транспониране или за инкорпориране в националния правен ред на държавата членка — в случая на Испания — член 51, параграф 1 от СР — да свързва обхвата на определянето на числения праг само с „предприятието“ като цяло, като се изключат случаите, в които установеният в посочената разпоредба числен праг би бил надхвърлен, ако за референтна единица бъде приета „организацията“?

Трябва ли понятието „колективно уволнение“, предвидено в член 1, параграф 98, буква a) от Директива 59/51, което включва в обхвата си всички „уволнения[…], извършени от работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници“ при установения числен праг, да се тълкува — предвид общностния си обхват — в смисъл, че забранява или не допуска нормата за въвеждане или транспониране в националния правен ред да ограничава обхвата на това понятие до определен тип уволнения, а именно до уволненията по „икономически, технически, организационни или производствени“ причини, както е предвидено в член 1, параграф 1 от СР?

За целите на изчисляването на броя уволнения, които се вземат предвид при определяне дали евентуално е налице „колективно уволнение“ съгласно член 1, параграф 1 от Директива 98/59, било то под формата на „уволнени[е], извършен[о] от работодателя“ (буква а) от него), или на „прекратяване[…] на трудови[я] договор[…] по инициатива на работодателя по една или повече причини, несвързани с конкретните работници, […] при условие че са уволнени най-малко пет работници“ (буква б) от него), трябва ли да се отчитат случаите на индивидуално прекратяване на трудовите правоотношения поради изтичане на срочни договори (сключени за определено време или за извършване на дейност или услуга), каквито са предвидените в член 49, параграф 1, буква в) от Закона за статута на работниците?

Дали понятието „колективни уволнения по трудови договори, сключени за определен срок или за извършване на конкретни задачи“, използвано в член 1, параграф 2, буква а) от Директива 98/59, чието неприлагане се допуска от тази директива, се определя изключително от строго количествения критерий, предвиден в член 1, параграф 1, първа алинея, буква а), или освен това изисква причината за колективното прекратяване на договорите да произтича от една и съща рамка на колективно назначаване за един и същ срок, услуга или дейност?