Дело C-168/14: Grupo Itevelesa и др., Съдебно решение от 15 октомври 2015 г.

Член 2, параграф 2, буква г) от Директивата за услугите изключва ли от приложното поле на посочената директива дейностите за проверка на техническата изправност на превозни средства, когато съгласно националното законодателство тези дейности се осъществяват от частни търговски дружества под надзора на администрацията на държава членка?

При отрицателен отговор на предходния въпрос (т.е. ако дейностите по проверка на техническата изправност на превозни средства принципно попадат в приложното поле на Директивата за услугите), може ли да се приложи основанието за изключване, предвидено в член 2, параграф 2, буква и) от същата директива, поради това че частните субекти, предоставящи услугата, са оправомощени като предпазна мярка да вземат решение за спиране от движение на превозни средства, при които са установени такива неизправности в безопасността, че движението им би довело до непосредствена опасност?

Ако Директивата за услугите е приложима към дейностите по проверка на техническата изправност на превозни средства, тълкуването на посочената директива във връзка с член 2 от Директива 2009/40 позволява ли във всеки случай предварителното разрешаване на тези дейности от администрацията

Съображенията, съдържащи се в точка 26 от решение Комисия/Португалия (C‑438/08, EU:C:2009:651), влияят ли върху отговора на този въпрос?

Съвместима ли е с членове 10 и 14 от Директивата за услугите или, ако същата не е приложима — с член 49 ДФЕС национална правна уредба, която обвързва броя на разрешенията за осъществяването на проверката на техническата изправност със съдържанието на териториален план, в която като мотиви за ограничението в броя им са посочени гарантиране на подходящо териториално покритие, осигуряване на качеството на услугата и насърчаването на конкуренцията между операторите, за което са включени елементи на икономическо планиране?