Дело C-457/17: Maniero, Съдебно решение от 15 ноември 2018 г.

1) Попада ли отпускането от регистрирано сдружение на стипендии за насърчаване на изследователски или учебни проекти в чужбина в обхвата на понятието „образование“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква ж) от Директива [2000/43]?

2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:

Представлява ли изискването първият държавен изпит по специалността „Право“ да е успешно положен в Германия — което е условие за отпускане на стипендиите, посочени в първия преюдициален въпрос — непряка дискриминация на кандидат по смисъла на член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/43, когато кандидатът, гражданин на Съюза, наистина е завършил сходна степен на образование в държава, която не е членка на Европейския съюз — без изборът на това място на завършване на образованието да е свързан с етническия му произход — но тъй като живее в Германия и владее отлично немски език, той е имал възможност, също както местните лица, да положи първия държавен изпит по специалността „Право“, след като завърши семестриално тази специалност в Германия?

Променя ли се нещо в тази връзка от факта, че без да е свързана с дискриминиращи признаци, стипендиантската програма има за цел да даде възможност на абсолвентите по специалност „Право“ в Германия да се запознаят с чуждестранни правни системи и да придобият опит в чужбина и езикови познания чрез насърчаване на изследователски или учебни проекти в чужбина?