Дело C-262/17: Solvay Chimica Italia и др., Съдебно решение от 28 ноември 2018 г.

Следва ли разпоредбите на Директива 2009/72, и по-специално член 2, точки 5 и 6 и член 28, да се тълкуват в смисъл, че непременно представлява електроенергийна мрежа, а следователно и „разпределителна система“ по смисъла на тази директива, система, създадена и управлявана от частно образувание, към която са свързани ограничен брой производствени и потребителски единици и която на свой ред е свързана с обществената мрежа, без възможност да се изключат от тази класификация частните електроенергийни системи с такива характеристики, изградени преди влизането в сила на Директивата и първоначално създадени с цел производство на електроенергия за собствени нужди?

Единствената предоставена от Директива 2009/72 възможност за оползотворяване на специфичните характеристики на частна електроенергийна мрежа ли е тя да се причисли към категорията на затворените разпределителни системи по член 28 от посочената директива, или се допуска националният законодател да определи отделна категория разпределителни системи, по отношение на които се прилага опростен режим, различен от предвидения за затворените разпределителни системи?

Трябва ли Директивата да се тълкува в смисъл, че при всички случаи за затворените разпределителни системи по член 28 от Директива 2009/72 се изисква задължение за свързване на трети страни?

Допуска ли класифицирането на частна електроенергийна мрежа като затворена разпределителна система по смисъла на член 28 от Директива 2009/72 възможността националният законодател да предвиди в полза на тази система само изключенията от общия правен режим за разпределителните системи, изрично предвидени в член 28 и член 26, параграф 4 от тази директива, или — с оглед на посоченото в съображения 29 и 30 от Директивата — е позволено или наложено на държавата членка да предвиди други изключения от прилагането на общия правен режим за разпределителните системи, така че да се гарантира постигането на целите, посочени в съображенията?

Допускат ли разпоредбите на Директива 2009/72 — и по-специално съображения 29 и 30, член 15, параграф 7, член 37, параграф 6, буква б) и член 26, параграф 4 — национална правна уредба като разглежданата в настоящото производство, която предвижда за затворените разпределителни системи правила за диспечиране и обособеност, доста подобни на предвидените за обществените мрежи, и която предвижда относно общите разходи на електроенергийната система, че заплащането на тези суми е отчасти съизмеримо и с разходваното количество електроенергия в рамките на затворената разпределителна система?