Дело C-375/17: Stanley International Betting и Stanleybet Malta, Съдебно решение от 19 декември 2018 г.

Трябва ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като спорната в главното производство, която за концесията за управлението на лото играта предвижда модела „един концесионер“, въпреки че за други игри, състезания с познаване на факти и събития и залагания се прилага моделът „множество концесионери“?

Трябва ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС и принципите на недискриминация, прозрачност и пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба и прилагащи я актове като спорните в главното производство, които във връзка с концесията за управлението на лото играта предвиждат базова стойност на концесията, която се явява висока спрямо другите изисквания за икономическо-финансови и технико-организационни възможности?

Трябва ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС и принципите на недискриминация, прозрачност и пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба като спорната в главното производство, която се съдържа в проектодоговор за концесия, придружаващ покана за участие в концесионна процедура, и предвижда прекратяване на концесията за управлението на лото играта:
– при всяко престъпление, за което е постановено предаване на съд и което според възлагащия орган с оглед на естеството, тежестта, начина на извършване и връзката с предмета на концесионната дейност е такова, че изключва надеждността, професионализма и нравствените качества на концесионера,
– или когато концесионерът нарушава правилата за предотвратяване на нагласените, неразрешените и тайните игри, и по-специално когато самостоятелно или чрез дружество, контролирано или свързано с него, независимо от местонахождението му, предлага други игри, които могат да бъдат приравнени на лото играта, без да притежава необходимото разрешение?