4.11 - Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-580/23: Mio и др., Съдебно решение от 4 декември 2025 г.
Следва ли Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че има съотношение правило-изключение между закрилата съгласно правото в областта на промишления дизайн и авторскоправната закрила, така че при проверката за оригиналност на обектите на приложното изкуство да следва да се прилагат по-високи изисквания отколкото предвидените за други видове произведения?
Как следва да се извърши проверката, за да се прецени дали обект на приложното изкуство се ползва с широкообхватната закрила на авторското право като произведение по смисъла на членове 2—4 от Директива 2001/29, а също така кои фактори трябва или e трябвало да се вземат предвид, за да се определи дали този обект отразява личността на автора, представлявайки проява на неговия свободен и творчески избор
В това отношение по-конкретно се поставя въпросът дали проверката за оригиналност следва да се съсредоточи върху елементите, свързани с творческия процес и авторовото обяснение на конкретния му избор при създаването на обекта, или върху елементите, свързани със самия обект и крайния резултат от творческия процес, както и върху въпроса дали самият обект има художествен ефект.
За отговора на въпрос 1, както и на въпроса дали даден обект на приложното изкуство отразява личността на автора, представлявайки проява на неговия свободен и творчески избор, какво е значението на обстоятелствата, че:
а) обектът се състои от елементи, откривани в широкоразпространени форми?
б) обектът се основава на вече познат промишлен дизайн и представлява негова разновидност или текуща тенденция в този дизайн?
в) идентични или сходни обекти са били създадени преди или — независимо от и без познаване на обекта на приложното изкуство, за който се иска закрила като произведение — след създаването на въпросния обект?
Следва ли при проверката за оригиналност на посочените произведения съгласно авторското право да се взема предвид (и) субективното схващане на автора за творческия процес, и трябва ли той по-специално да прави свободен и творчески избор съзнателно, за да може този избор да се счита за свободен и творчески избор по смисъла на практиката на Съда?
Ако в рамките на проверката за оригиналност на същите произведения релевантен фактор е дали и до каква степен художественото творчество е намерило обективен израз в произведението: могат ли да бъдат взети предвид при тази проверка и обстоятелства, настъпили след релевантната за преценката на оригиналността дата на създаване на дизайна, като например представянето на дизайна на художествени изложби или в музеи, или пък полученото в професионалните среди признание?
Как следва да се преценява сходството и какво сходство се изисква при разглеждането на въпроса дали даден обект на приложното изкуство, с който се твърди, че се нарушават права, попада в обхвата на закрилата на произведенията и нарушава изключителното право, което съгласно членове 2—4 от Директива 2001/29 трябва да се предостави на автора на съответното произведение
В това отношение по-специално се пита дали проверката трябва да се съсредоточи върху това дали произведението е разпознаваемо в обекта, с който се твърди, че се нарушават права, или върху това дали този обект създава същото цялостно впечатление като произведението, или пък тази проверка следва да се съсредоточи върху нещо друго.
За отговора на въпрос 3 и на въпроса дали обект на приложното изкуство, с който се твърди, че се нарушават права, попада в обхвата на закрилата на дадено произведение и нарушава изключителното право върху произведението, какво е значението:
а) на степента на оригиналност на произведението за обхвата на закрилата на това произведение?
б) на обстоятелството, че произведението и обектът на приложното изкуство, с който се твърди, че се нарушават права, съдържат елементи, откривани в общоразпространени форми, или се основават на вече познати промишлени дизайни и представляват тяхна разновидност или текуща тенденция на съответния дизайн?
в) на обстоятелството, че идентични или сходни обекти са били създадени преди или — независимо от и без познаване на произведението — след създаването на това произведение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-654/23: Inteligo Media, Съдебно решение от 13 ноември 2025 г.
Следва ли член 13, параграфи 1 и 2 от Директива 2002/58 да се тълкува в смисъл, че електронният адрес на потребител е получен от издателя на онлайн издание „в контекста на продажбата на продукт или услуга“ по смисъла на този член 13, параграф 2, когато този потребител създава безплатен профил на неговата онлайн платформа, който му дава право на безплатен достъп до определен брой статии от това издание, право да получава безплатно по електронна поща ежедневен информационен бюлетин, съдържащ резюме на законодателните новости, разгледани в статии в изданието, включително хипервръзки към статиите, както и правото на достъп срещу заплащане до допълнителни статии и анализи от изданието, и че изпращането на такъв информационен бюлетин представлява използване на електронна поща „за целите на директен маркетинг“ на „подобни продукти или услуги“ по смисъла на последната разпоредба?
Следва ли член 13, параграф 2 от Директива 2002/58 във връзка с член 95 от Регламент (ЕС) 2016/679 да се тълкува в смисъл, че когато администраторът използва електронния адрес на потребител, за да му изпраща непоискано съобщение в съответствие с този член 13, параграф 2, се прилагат ли условията за законосъобразност на обработването, предвидени в член 6, параграф 1 от този регламент?
Следва ли член 13, параграфи 1 и 2 от Директива 2002/58 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която използва понятието „търговски съобщения“, съдържащо се в член 2, буква е) от Директива 2000/31, вместо понятието „директен маркетинг“, предвидено в Директива 2002/58
При отрицателен отговор, представлява ли бюлетин като описания във въпрос 1, подточка ii) „търговско съобщение“ по смисъла на член 2, буква е) от Директива 2000/31?
Следва ли член 13, параграф 1 от Директива 2002/58 да се тълкува в смисъл, че изпращането по електронна поща на ежедневен бюлетин като описания във въпрос 1, подточка ii) представлява „използване на електронна поща за целите на директен маркетинг“ по смисъла на тази разпоредба?
Следва ли член 95 от Регламент (ЕС) 2016/679 във връзка с член 15, параграф 2 от Директива 2002/58 да се тълкува в смисъл, че неспазването на условията за получаване на валидно съгласие от потребителя по смисъла на член 13, параграф 1 от Директива 2002/58 ще бъде санкционирано съгласно член 83 от Регламент (ЕС) 2016/679 или съгласно разпоредбите на националното право, съдържащи се в акта за транспониране на Директива 2002/58, който от своя страна съдържа конкретни приложими санкции?
Следва ли член 83, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 да се тълкува в смисъл, че надзорният орган, който взема решение за налагане на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ и който определя размера на това административно наказание във всеки отделен случай, е длъжен да анализира и да обясни в административния акт за налагане на наказанието отражението на всеки от критериите, посочени в букви а)—к), върху решението за налагане на административно наказание и съответно върху решението за размера на наложеното административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-499/23: Комисия/Унгария (Matériaux de construction pour infrastructures critiques), Съдебно решение от 13 ноември 2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав) 13 ноември 2025 година ( *1 ) „Неизпълнение на задължения от държава членка — Свободно движение на стоки — Член 35 ДФЕС — Количествени ограничения на износа — Мерки с равностоен ефект — Строителни материали — Уведомително задължение при износ — Право на държавата на предпочтително изкупуване — Член 36 ДФЕС — Обосноваване — Обществена сигурност — Осигуряване на строителни материали за критичните инфраструктури — Контрол на износа към трети страни — Изключителна компетентност на Съюза — Обща търговска политика — Регламент (ЕС) 2015/479 — Общи правила за износ — Директива (EС) 2015/1535 — Процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правилата относно услугите на информационното общество“ По дело C‑499/23 с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 ДФЕС на 4 август 2023 г., Европейска комисия, представлявана от G. Gattinara и K. Talabér-Ritz, ищец, срещу Унгария, представлявана от M. Z. Fehér и K. Szíjjártó, ответник, СЪДЪТ (втори състав), състоящ се от: K. Jürimäe, председател на състава, K. Lenaerts, председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия във втори състав, F. Schalin, M. Gavalec (докладчик) и Z. Csehi, съдии, генерален адвокат: M. Szpunar, секретар: C. Di Bella, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 6 ноември 2024 г., след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 6 февруари 2025 г., постанови настоящото Решение 1. С исковата си молба Европейската комисия иска от Съда да установи, че като ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-197/24: Šiľarský, Съдебно решение от 13 ноември 2025 г.
Трябва ли член 1, параграф 2 от Директива [2011/7] във връзка с член 2, точки 1 и 3, и с член 6, параграф 1 от [същата] директива, да се тълкува в смисъл, че (i) за „предприятие“ се счита и физическото лице, което в случай като разглеждания в главното производство ползва правни услуги на адвокат с цел учредяване на дружество, на което трябва да стане управителя и да бъде единия от двамата учредители и съдружници, а (ii) за „търговска сделка“ се счита сделката, която в случай като разглеждания в главното производство води до предоставяне на услуги от адвокат на такова физическо лице с цел учредяване на дружество?
При отрицателен отговор на първия въпрос — трябва ли понятието „потребител“ по смисъла на член 2, буква б) от Директива [93/13] във връзка с член 8 от нея да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство обхваща и физическото лице, от което се претендира вземане, произтичащо от договор за предоставяне на правни услуги, ако предметът на договора е бил предоставяне на услуги с цел учредяване на дружество, а посоченото физическо лице е трябвало да стане управителя и да бъде единия от двамата учредители и съдружници?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-543/24: Комисия/Белгия (Retard de paiement dans les transactions commerciales), Съдебно решение от 30 октомври 2025 г.
ARRÊT DE LA COUR (huitième chambre) 5 juin 2025 (*) « Manquement d’État – Directive 2011/7/UE – Lutte contre le retard de paiement dans les transactions commerciales – Article 4, paragraphe 3, sous a) – Transactions commerciales entre entreprises et pouvoirs publics – Obligation, pour les États membres, de veiller à ce que les pouvoirs publics respectent les délais de paiement prévus à cette disposition – Article 6, paragraphe 1 – Indemnisation pour les frais de recouvrement exposés par le créancier en cas de retard de paiement du débiteur – Paiement d’un montant forfaitaire » Dans l’affaire C‑543/24, ayant pour objet un recours en manquement au titre de l’article 258 TFUE, introduit le 10 août 2024, Commission européenne, représentée par MM. G. Gattinara et G. Wils, en qualité d’agents, partie requérante, contre Royaume de Belgique, représenté par MM. S. Baeyens, P. Cottin et Mme C. Pochet, en qualité d’agents, partie défenderesse, LA COUR (huitième chambre), composée de M. S. Rodin, président de chambre, MM. N. Piçarra et N. Fenger (rapporteur), juges, avocat général : Mme T. Ćapeta, greffier : M. A. Calot Escobar, vu la procédure écrite, vu la décision prise, l’avocate générale entendue, de juger l’affaire sans conclusions, rend le présent Arrêt 1. Par sa requête, la Commission européenne demande à la Cour de constater que, en ne veillant pas, d’une part, à ce que le gouvernement fédéral, en 2021, la Région wallonne, en 2020 et sans interruption depuis le premier semestre de l’année 2022, la Région de Bruxelles-Capitale, ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-492/23: Russmedia Digital и Inform Media Press, Съдебно решение от 23 октомври 2025 г.
Трябва ли член 5, параграф 2 и членове 24—26 от Регламент (ЕС) 2016/679 да се тълкуват в смисъл, че операторът на електронен пазар, като администратор по смисъла на член 4, точка 7 от този регламент на личните данни, които се съдържат в публикувани на неговия електронен пазар обяви, е длъжен, преди публикуването на обявите и чрез подходящи технически и организационни мерки, да идентифицира обявите, които съдържат чувствителни данни по смисъла на член 9, параграф 1 от този регламент, да провери дали потребителят — подател на такава обява, който се готви да я публикува, е лицето, чиито чувствителни данни фигурират в нея, и ако това не е така, да откаже да публикува обявата, освен ако посоченият потребител — подател на обявата, може да докаже, че субектът на данни е дал своето изрично съгласие въпросните данни да бъдат публикувани на този електронен пазар, по смисъла на член 9, параграф 2, буква а), или че е налице някое от другите изключения, предвидени в член 9, параграф 2, букви б)—й)?
Трябва ли член 32 от Регламент 2016/679 да се тълкува в смисъл, че операторът на електронен пазар, като администратор по смисъла на член 4, точка 7 от този регламент на личните данни, които се съдържат в публикувани на неговия електронен пазар обяви, е длъжен да приложи подходящи технически и организационни мерки за сигурност, за да попречи обявите, които са публикувани на този пазар и съдържат чувствителни данни, по смисъла на член 9, параграф 1 от цитирания регламент, да бъдат копирани и незаконосъобразно публикувани на други уебсайтове?
Трябва ли член 1, параграф 5, буква б) от Директива 2000/31/ЕО и член 2, параграф 4 от Регламент 2016/679 да се тълкуват в смисъл, че операторът на електронен пазар, като администратор по смисъла на член 4, точка 7 от този регламент на личните данни, които се съдържат в публикувани на неговия електронен пазар обяви, не може във връзка с нарушение на задълженията, които произтичат от член 5, параграф 2 и членове 24—26 и 32 от този регламент, да се позове на членове 12—15 от посочената директива, предмет на които е отговорността на междинните доставчици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-282/24: Polismyndigheten, Съдебно решение от 11 септември 2025 г.
Може ли изменение на схемата на възнаграждение в рамково споразумение, първоначално сключено въз основа на критерия за възлагане „най-ниска предложена цена“, с което изменение се променя равновесието между фиксирани и променливи цени и равнищата на цените се коригират до степен, при която общата стойност на договора за поръчка търпи само незначителна промяна, да означава, че цялостният характер на рамковото споразумение трябва да се счита за променен по смисъла на член 72, параграф 2 от Директива 2014/24?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-341/24: Duca di Salaparuta, Съдебно решение от 11 септември 2025 г.
Прилага ли се към регистрациите като защитено наименование за произход (ЗНП) или защитено географско указание (ЗГУ) в лозаро-винарския сектор на наименования, съществуващи преди влизането в сила на Регламент № 1234/2007, заменен след това от Регламент № 1308/2013, каквото е [ЗНП „Salaparuta“] от 8 август 2009 г., що се отнася до пречката за регистрация поради по-ранна марка, която поради своята известност и репутация може да направи въпросното ЗНП или ЗГУ заблуждаващо („закрилата може да въведе потребителите в заблуждение по отношение на истинската идентичност на виното“), член 43, [параграф 2] от Регламент [№o479/2008], или по-точно [член] 118к от Регламент [№ 1234/2007] (впоследствие член 101, [параграф 2] от Регламент [1308]/2013), който изключва закрилата на ЗНП или ЗГУ, когато съответното наименование може да въведе в заблуждение потребителите „в светлината на репутацията и известността на търговската марка“, или това правило не се прилага за наименования, които вече се ползват от национална закрила преди регистрацията съгласно правото на Европейския съюз, в съответствие с принципа на правна сигурност (решение на Съда от 22 декември 2010 г., C‑120/08, Bavaria), според който фактическото положение, освен при наличието на изрична разпоредба в обратен смисъл, обикновено следва да се преценява с оглед на правните норми, които му съответстват по време, със съответно прилагане на предходната правна уредба по Регламент [№ 1493/1999] и разрешаване на конфликта между наименованието за произход и по-ранната марка въз основа на приложение VII [Е, параграф 2], буква б) към посочения регламент?
Ако въз основа на отговора на първия въпрос се приеме, че е необходимо да се приложи Регламент № 1493/1999 към разглежданата в настоящото производство фактическа обстановка, трябва ли всички въпроси относно едновременното съществуване на различните знаци и наличието или липсата на възможност за закрила на наименованията на вина да се решават съгласно предвидената в приложение [VII, Е] към Регламент № 1493/1999 правна уредба, която има за цел да уреди конфликта между марка, регистрирана за вино или гроздова мъст, и идентични на нея защитени наименования за произход или защитени географски указания за дадено вино, или във всички случаи остава възможна хипотезата на недействителност или липса на закрила на по-късните ЗНП или ЗГУ, в случай че географското указание може да въведе в заблуждение потребителите относно истинската идентичност на виното поради репутацията на по-ранна марка, по силата на общия принцип за незаблуждаващия характер на отличителните знаци?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-655/23: Quirin Privatbank, Съдебно решение от 4 септември 2025 г.
Следва ли разпоредбите на ОРЗД да се тълкуват в смисъл, че предвиждат в полза на субекта на данни, лични данни на когото са били обработени незаконосъобразно, в случай че той не иска данните му да бъдат изтрити, средство за съдебна защита, което му дава възможност превантивно да поиска на администратора да бъде разпоредено занапред да се въздържа от повторно незаконосъобразно обработване, и дали — при отрицателен отговор — тези разпоредби са пречка държавите членки да предвидят такова средство за защита в съответните си правни системи?
Следва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че понятието „нематериални вреди“ в тази разпоредба обхваща отрицателни емоции, които са изпитани от субекта на данни вследствие от неразрешено изпращане на личните му данни на трето лице, като опасения или недоволство, и са породени от загуба на контрол върху тези данни, евентуално злоумишлено използване на тези данни или накърняване на репутацията му?
Следва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че допуска за целите на изчисляването на размера на обезщетението за нематериални вреди, дължимо на основание член 82, параграф 1 от ОРЗД, да бъде взета предвид степента на вина на администратора?
Следва ли член 82, параграф 1 от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че фактът, че субектът на данни е успял съгласно приложимото национално право да осъди администратора да се въздържа от извършването на повторно нарушение на този регламент, може да бъде взет предвид, за да се намали размерът на паричното обезщетение за нематериални вреди, дължимо съгласно член 82, параграф 1, или дори да се замести това обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-211/24: LEGO (Notion d’utilisateur averti d’un dessin ou modèle), Съдебно решение от 4 септември 2025 г.
1) В случай като този по главното производство, в който притежателят [ищецът] се позовава на промишлен дизайн [на Общността], ползващ се със закрила на основание член 8, параграф 3 от [Регламент № 6/2002], по отношение на едно или няколко конструкторни блокчета от конструктор на ответника, изпълняващи същата функция по сглобяване като блокчетата от промишления дизайн на ищеца, в съответствие ли е с правото на Съюза съдебна практика, съгласно която при определянето на обхвата на закрила, по смисъла на член 10 от [Регламент № 6/2002], на промишления дизайн на ищеца съдилищата:
– използват за отправна точка информирания потребител, който притежава технически познания за функцията на промишления дизайн и на продукта, каквито могат да се очакват от експерт в сектора,
– считат за информиран потребител този, който сравнява промишления дизайн на ищеца и продукта на ответника чрез подробен, технически и методически анализ, и
– приемат, че този информиран потребител изгражда цялостното си впечатление за промишления дизайн и продукта преди всичко като техническо становище?
2) В случай че по дело с посочените характеристики следва да се приеме, че обхватът на закрилата, предоставяна от промишления дизайн на ищеца, се разпростира върху една или няколко части от конструктора на ответника, които обаче представляват малък на брой конструкторни блокчета спрямо общия им брой, съвместимо ли е с правото на Съюза да се признае право на преценка на съда да отхвърли искането за забрана за продължаването на вноса на конструктора в съответната страна, отчитайки частичния характер на нарушението, ниската степен на тежест и на съотношение на нарушението спрямо стоката в нейната цялост, както и интересите, свързани с търговията без ограничения с даден конструктор, срещу преобладаващата част от който не са направени възражения, които причини се считат за „основателни причини“ за целите на член 89, параграф 1 от Регламента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.