Дело C-930/19: Белгийска държава (Droit de séjour en cas de violence domestique), Съдебно решение от 2 септември 2021 г.

В противоречие ли е член 13, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕО с членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото предвижда, че разводът, анулирането на брака или прекратяването на регистрираното съжителство не води до загуба на правото на пребиваване на членовете на семейството на гражданин на Съюза, които не са граждани на държава членка — в частност когато това е оправдано с оглед на особено трудни обстоятелства, като например лицето е било жертва на домашно насилие, когато бракът или регистрираното съжителство са били още в сила — но само при условие че заинтересованите лица докажат, че са работници или самостоятелно заети лица или че притежават достатъчно средства за себе си и за членовете на своето семейство, така че да не се превърнат в тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава членка през времето на пребиваването си, и че имат пълна здравна осигуровка в приемащата държава членка или че са членове на вече създадено в приемащата държава членка семейство на лице, отговарящо на тези изисквания, докато член 15, параграф 3 от Директива 2003/86/ЕО, който предвижда същата възможност за запазване на правото на пребиваване, не обвързва запазването му с посоченото условие?