Дело C-544/15: Fahimian, Заключение от 29 ноември 2016 г.

1. a) Трябва ли член 6, параграф 1, буква г) от [Директива 2004/114/ЕО] да се тълкува в смисъл, че при проверката дали гражданин на трета държава, който иска прием с оглед на посочените в членове 7—11 от Директивата цели, може да бъде считан за заплаха за обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве, компетентните органи на дадена държава членка имат право на преценка и въз основа на това административната преценка подлежи само на ограничен съдебен контрол?
1. б) При положителен отговор на първи въпрос, буква а): На какви правни ограничения подлежат компетентните органи на дадена държава членка при преценката дали гражданин на трета държава, който иска прием с оглед на целите, посочени в членове 7—11 от [Директива 2004/114/ЕО], може да бъде считан за заплаха за обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве, особено с оглед на фактите, на които се основава становището и тяхната преценка?
2) Независимо от отговора на първия въпрос, букви а) и б): Трябва ли член 6, параграф 1, буква г) от [Директива 2004/114] да се тълкува в смисъл, че в случай като настоящия — при който гражданка на трета държава от Иран, която завършва в Иран висшето си образование в Sharif University of Technology (Техеран), специализиран в техническите и инженерните науки и физиката, и иска влизане с цел започване на докторантура в областта на изследванията, свързани с информационната сигурност, в рамките на проект „Надеждни вградени и мобилни системи“, по-специално разработване на ефективни защитни механизми за смартфони — държавите членки имат право да откажат влизане на тяхна територия с оглед на това, че не е изключено в Иран да се злоупотреби с придобитите във връзка с изследователската дейност умения, например за придобиване на поверителна информация в западните държави, за вътрешни репресии или общо във връзка с нарушения на човешките права?