Дело C-465/93: Atlanta Fruchthandelsgesellschaft и др. (I)/Bundesamt für Ernährung und Forstwirtschaft, Заключение от 5 юли 1995 г.

1. Може ли национален съд, който изпитва сериозни съмнения относно валидността на регламент на Общността и поради това е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейските общности относно валидността на този регламент, чрез постановяване на обезпечителна мярка временно да уреди или регулира спорните правни положения или отношения, с оглед на административен акт на национален орган, основан на регламента на Общността, по отношение на който е отправено запитването, за периода до постановяване на решение от Съда на Европейските общности?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
При какви условия национален съд е оправомощен в такива случаи да постанови обезпечителна мярка

Следва ли да се прави разграничение, по отношение на условията за постановяване на обезпечителна мярка, между обезпечителна мярка, която има за цел да запази вече съществуващо правно положение, и такава, която има за цел да създаде ново правно положение?
3. Недействителни ли са разпоредбите на дял IV, по-специално членове 17, 18, 19, 20 (втора алинея) и 21, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 404/93 на Съвета от 13 февруари 1993 година относно общата организация на пазара на банани (ОВ 1993 L 47, стр. 1) само поради това, че при приемането на регламента са били допуснати нарушения на съществени процедурни изисквания, а именно:
(а) Съветът, в нарушение на трета алинея на член 43, параграф 2 и член 149, параграф 1 от Договора за ЕИО, е приел версия на Регламент (ЕИО) № 404/93, която е съществено различна от предложението на Комисията (ОВ 1992 C 232, стр. 3), или се е позовал на изменена версия на предложението на Комисията, която е била приета по начин, който не съответства на процедурните правила на Комисията;
(б) Съветът, в нарушение на трета алинея на член 43, параграф 2 от Договора за ЕИО, е приел версия на Регламент (ЕИО) № 404/93, която е съществено различна от първоначалното предложение на Комисията, без отново да се консултира с Европейския парламент;
(в) Съветът, в нарушение на член 190 от Договора за ЕИО, не е посочил подходящо правно основание за налагането на вносно мито върху пресните банани, не е посочил мотиви за налагането на вносното мито и за подялбата на тарифната квота, и освен това не се е позовал на съответното предложение на Комисията?
4. Ако отговорът на първия въпрос е, че Регламент (ЕИО) № 404/93 е приет без процедурна грешка и съответно е валиден, съдът иска отговори на следните въпроси:
(а) Може ли тарифната квота, определена в Протокола относно тарифната квота за вноса на банани, приложен към Конвенцията за прилагане на асоциирането на отвъдморските страни и територии с Общността, предвидена в член 136 от Договора за ЕИО, да бъде прекратена само при условията, посочени в член 236 от Договора за ЕИО, и следователно член 21, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 404/93 е недействителен?
(б) Достатъчно правно основание ли са членове 42, 43 и 39 от Договора за ЕИО за разпоредбите на дял IV от Регламент (ЕИО) № 404/93 на Съвета?
(в) Недействителни ли са разпоредбите на дял IV, по-специално членове 17—19 и втора алинея на член 20 от Регламент (ЕИО) № 404/93 на Съвета, поради това че:
(аа) нарушават принципите на свободна конкуренция (член 38, параграф 2, член 3, буква (е) и членове 85 и сл. от Договора за ЕИО),
(бб) нарушават забраната за дискриминация (втора алинея на член 40, параграф 3 от Договора за ЕИО),
(вв) нарушават основните права на собственост на жалбоподателите,
(гг) нарушават принципа на защита на оправданите правни очаквания, признат в правото на Общността, и
(дд) нарушават принципа на пропорционалност, признат в правото на Общността?