Дело C-41/04: Levob Verzekeringen и OV Bank, Съдебно решение от 27 октомври 2005 г.

1. a) Следва ли член 2, параграф 1 и член 5, параграф 1 от Шестата директива, във връзка с член 6, параграф 1 от нея, да се тълкуват в смисъл, че придобиването на софтуер, като този в настоящия случай и при условия като тези по спора в главното производство – при които е предвидено отделно плащане за основния софтуер, записан на носител, разработен и пуснат на пазара от доставчика, от една страна, и последващото му персонализиране според изискванията на купувача, от друга страна – трябва да се счита за една единствена доставка?

б) Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, следва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че тази доставка трябва да се счита за услуга (в която доставката на стоките, а именно носителите, е включена)?

в) Ако отговорът на този въпрос е положителен, следва ли член 9 от Шестата директива (в редакцията, действаща до 6 май 2002 г.) да се тълкува в смисъл, че тази услуга се предоставя на мястото, посочено в член 9, параграф 1?

г) Ако отговорът на предходния въпрос е отрицателен, коя част от член 9, параграф 2 от Шестата директива е приложима?

2. а) Ако отговорът на въпрос 1а е отрицателен, следва ли посочените в него разпоредби да се тълкуват в смисъл, че предоставянето на неконфигуриран софтуер на носителите трябва да се счита за доставка на материална собственост, за която договорената отделна цена представлява възнаграждение по смисъла на член 11А, параграф 1, буква а) от Шестата директива?

б) Ако отговорът на този въпрос е отрицателен, следва ли член 9 от Шестата директива да се тълкува в смисъл, че услугата се предоставя на мястото, посочено в член 9, параграф 1, или на едно от местата, посочени в член 9, параграф 2?

в) Прилага ли се същото и за услугата, състояща се в персонализиране на софтуера, както и за предоставянето на основния софтуер?