Дело C-38/82: Hauptzollamt Flensburg/Hansen, Съдебно решение от 26 април 1983 г.

1. Има ли вносителят на спиртни напитки, дестилирани от плодове или подобни спиртни напитки от други държави членки, неограничено право по силата на първата алинея на член 95 от Договора за ЕИО на вътрешно данъчно облекчение за спиртни напитки, предоставянето на което зависи от това, че спиртните напитки са произведени в дестилерия, управлявана съвместно от няколко лица за преработка на селскостопански суровини, произведени от тях самите, и годишното производство не надвишава 300 литра винен спирт от суровините на всеки един член

Или правото на това облекчение зависи от това, че внесените спиртни напитки произхождат от дестилерия, която изцяло или частично изпълнява условията, предвидени в разпоредбите за предоставяне на облекчението

Ако е достатъчно частично изпълнение, кои от тези условия могат да бъдат изисквани за разширяване на облекчението върху подобни спиртни напитки, внесени от други държави членки, без да се нарушава първата алинея на член 95 от Договора за ЕИО

Може ли разширяването на облекчението да бъде обвързано с изискването производството на дестилерията, от която произхождат внесените спиртни напитки, да не надвишава максималното производство на вътрешна кооперативна дестилерия за сравним период?

2. В случай, че лек ром, внесен от други държави членки, е подобен както на вътрешни спиртни напитки, дестилирани от плодове, така и на вътрешен смесен ром или вътрешни спиртни напитки, дестилирани от зърно, и националното законодателство предвижда, чрез допустима диференциация, различни ставки за трите вида продукти, изисква ли член 95 от Договора за ЕИО най-благоприятната от трите приложими ставки за спиртни напитки да се прилага към внесения ром

Или определящият критерий е с кой от трите вида продукти внесеният ром има най-много общи характеристики

Изключено ли е сравнението със ставката за смесен ром, тъй като последният се произвежда чрез използване на внесен продукт (ром)?