Дело C-33/89: Kowalska/Freie und Hansestadt Hamburg, Съдебно решение от 27 юни 1990 г.

Съществува ли „индиректна дискриминация срещу жените“ и следователно нарушение на член 119 от Договора за ЕИО от 1957 г., когато колективен трудов договор, приложим за публичната служба на Федерална република Германия, предвижда изплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение („Übergangsgeld“), чиято историческа основа се намира в законодателството за държавните служители, в размер до четири месечни заплати в случай, че дадено лице бъде освободено от длъжност без вина от негова страна (по-специално поради достигане на пределна възраст, пенсиониране на това основание, нетрудоспособност или значителна загуба на работоспособност), но изключва от изплащането на това обезщетение служители, които не са поели задължение да работят пълното нормално работно време (38 часа седмично), като броят на жените, работещи на непълно работно време, представлява значително по-голям дял от общия брой служители на непълно работно време, обхванати от колективния договор, отколкото жените, работещи на пълно работно време, представляват от общия брой служители на пълно работно време, обхванати от колективния договор?

Ако на първия въпрос се отговори положително: изискват ли член 119 във връзка с член 117 от Договора за ЕИО и/или разпоредбите на Директива 75/117/ЕИО на Съвета, че служителите на непълно работно време трябва да имат право на посоченото обезщетение (пропорционално на отработеното време) в противоречие с предвиденото в колективния договор, или такова право е изключено поради свободата на договаряне на страните по колективния договор?