Дело C-305/97: Royscot и др., Заключение от 21 януари 1999 г.

1. Разрешава ли член 11, параграф 4 от Втората директива на Съвета от 11 април 1967 г. на държавите членки да въведат или запазят, и разрешава ли втората алинея на член 17, параграф 6 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 г. на държавите членки да запазят национални разпоредби, които изключват, без ограничение, правото на приспадане на ДДС, дължим при закупуването на моторни превозни средства, предназначени за използване от данъчно задължено лице за целите на неговите облагаеми сделки?
2. По-специално, може ли правото на приспадане да бъде изключено:
(a) дори когато автомобилите са съществени инструменти на стопанската дейност в смисъл, че дейността по дефиниция не би съществувала без автомобилите (например лизинговата дейност на дружествата Royscot и лизинговата и отдаваща под наем дейност на групата T.C. Harrison)?
(b) дори когато автомобилите никога не са на разположение за лично ползване от данъчно задълженото лице или неговия персонал (например лизинговата дейност на дружествата Royscot и на групата T.C. Harrison)?
(c) дори когато данъчно задълженото лице не би могло да извършва дейността си изобщо без автомобилите (например „демонстрационни“ автомобили, придобити от член на групата T.C. Harrison в неговата дилърска дейност)?
(d) дори когато служителите на данъчно задълженото лице не биха могли да изпълняват задълженията си без автомобилите (например пътуващите търговски представители, наети от групата Allied Domecq)?
(e) независимо от (a), (c) или (d) по-горе, на основание, че на служителите на данъчно задължените лица е разрешено да използват автомобилите за частни цели извън работното време?
3. Има ли значение за въпрос 2(e) по-горе дали:
(a) може да се направи разпределение на разходите за автомобилите между служебното и частното ползване?
(b) разрешението за частно ползване на автомобилите представлява облагаема сделка за целите на ДДС, тъй като данъчно задълженото лице начислява такса на служителя за това ползване?
4. Прекратява ли се разрешението, предоставено на държавите членки от втората алинея на член 17, параграф 6, с изтичането на четиригодишния срок, посочен в първата алинея?