Дело C-243/84: Walker/Ministeriet for Skatter og Afgifter, Съдебно решение от 4 март 1986 г.

Следва ли първата алинея на член 95 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че шотландското уиски и плодовото вино от ликьорен тип следва да се считат за „подобни продукти“, като единият е вносен, а другият е с местен произход, поради което е в противоречие с тази разпоредба да се поддържат данъчни правила, съгласно които уискито, както и другите дестилирани спиртни напитки, се облагат с комбинирана такса, изчислявана частично на базата на алкохолното съдържание и частично на базата на цената, докато данъкът върху плодовото вино (и виното от грозде) се изчислява само по отношение на количеството на напитката, когато данъчните правила водят до по-ниска такса върху плодовото вино (и виното от грозде), отколкото върху уискито, когато тези правила не правят разлика въз основа на страната на произход на напитките, когато в държавата членка (Дания) не се произвежда уиски, но приблизително три четвърти от напитките, подлежащи на по-високата такса (тази, приложима за спиртните напитки), са с местен произход, и когато повече от 99% от плодовото вино от ликьорен тип, което се консумира, е с местен произход?

Следва ли втората алинея на член 95 да се тълкува в смисъл, че при обстоятелствата, посочени в първия въпрос, трябва да се направи сравнение между таксите върху шотландското уиски и върху плодовото вино от ликьорен тип

Ако да, противоречи ли на тази разпоредба, ако таксите, разглеждани по отношение на цената, количеството и алкохолното съдържание на напитката, са такива, каквито са описани в приложението към решението на Østre Landsret?

За целите на отговора на въпроси 1 и 2 има ли значение, че историческата основа за правилата относно данъчното облагане на плодовото вино е желанието да се предостави на производителите на плодове, които работят при трудни климатични условия, по-широк пазар за тяхната продукция?