Дело C-174/02: Streekgewest, Съдебно решение от 13 януари 2005 г.

1. Може ли само лице, което е засегнато от изкривяване на трансграничната конкуренция в резултат на мярка за помощ, да се позове на последното изречение на член 93, параграф 3 от Договора за ЕО?

2. Когато мярка за помощ по смисъла на последното изречение на член 93, параграф 3 от Договора за ЕО се състои в освобождаване от данък (което следва да се тълкува и като намаляване или облекчаване на такъв данък), чиито приходи постъпват в държавния бюджет, и не е предвидено спиране на освобождаването по време на процедурата по уведомяване, следва ли този данък да се счита за част от тази мярка за помощ само поради факта, че събирането на данъка от лица, които не се ползват от освобождаването, е средството, чрез което се създава благоприятен ефект, така че доколкото прилагането на тази мярка за помощ не е разрешено съгласно посочената разпоредба, забраната, предвидена в нея, се прилага и за (събирането на) този данък?

3. В случай че отговорът на предходния въпрос е отрицателен: когато трябва да се установи връзка [като например фактът, че малка част от данъка (0,70 NLG на тон отпадъци) служи за компенсиране на схемите за възстановяване, посочени в параграф 6 от настоящото решение] между увеличението на определен данък, чиито приходи постъпват в държавния бюджет, и предложена мярка за помощ по смисъла на последното изречение на член 93, параграф 3 от Договора за ЕО, следва ли въвеждането на това увеличение да се счита за (начало на) прилагането на тази мярка за помощ по смисъла на тази разпоредба

Ако отговорът на този въпрос зависи от интензивността на тази връзка, кои обстоятелства са релевантни в това отношение?

4. Ако забраната за прилагане на мярката за помощ се отнася и до данъка, означава ли окончателно решение на Комисията, с което мярката за помощ се обявява за съвместима с общия пазар, че незаконосъобразността на данъка се коригира със задна дата?

5. Ако забраната за прилагане се отнася и до данъка, могат ли лицата, върху които се начислява данъкът, да се противопоставят на този данък в съдебно производство, като се позовават на директния ефект на член 93, параграф 3 от Договора по отношение на цялата сума на данъка или само по отношение на част от него?

6. В последния случай произтичат ли от правото на Общността конкретни изисквания относно начина, по който трябва да се определи коя част от данъка попада в обхвата на забраната, предвидена в последното изречение на член 93, параграф 3 от Договора?