Дело C-173/99: BECTU, Заключение от 8 февруари 2001 г.

1) Следва ли изразът „в съответствие с условията за придобиване на право на такъв отпуск и за предоставянето му, определени от националното законодателство и/или практика“ в член 7 от Директива 93/104/ЕО на Съвета от 23 ноември 1993 година относно някои аспекти на организацията на работното време да се тълкува в смисъл, че позволява на държава членка да приеме национално законодателство, съгласно което: а) работникът не започва да придобива права на платен годишен отпуск, предвиден в член 7 (или да се ползва от каквито и да било произтичащи от това предимства), докато не е завършил определен квалификационен период на заетост при същия работодател; но б) след като този квалификационен период е завършен, неговата заетост през този период се взема предвид при изчисляване на правото му на отпуск?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, кои са факторите, които националният съд следва да вземе предвид, за да определи дали определен квалификационен период на заетост при същия работодател е законосъобразен и пропорционален

По-специално, допустимо ли е държава членка да вземе предвид разходите за работодателите, произтичащи от предоставянето на тези права на работници, които са наети за по-малко от квалификационния период?