Дело C-136/03: Dörr и Ünal, Съдебно решение от 2 юни 2005 г.

Следва ли членове 8 и 9 от Директива 64/221/ЕИО на Съвета да се тълкуват в смисъл, че административните органи не могат — независимо от съществуването на вътрешна възможност за обжалване — да приемат решение за експулсиране от територията, без да получат становище от компетентен орган по смисъла на член 9, параграф 1 от Директивата (за който не е предвидено в австрийската правна система) — освен в спешни случаи — когато жалбите срещу тези решения могат да бъдат подавани до съдилищата по публичното право само при следните ограничения: тези жалби нямат суспензивен ефект и съдилищата са ограничени до преценка на законосъобразността и могат единствено да отменят обжалваното решение

Освен това, единият съд (Verwaltungsgerichtshof) е ограничен, що се отнася до установяването на фактите, до проверка на обосноваността на изводите, направени въз основа на фактите (Schlüssigkeitsprüfung), а другият (Verfassungsgerichtshof) също е ограничен до проверка за нарушение на гарантираните от Конституцията права?

Следва ли гаранциите за съдебна защита, предвидени в членове 8 и 9 от Директива 64/221, да се прилагат към турски граждани, които се ползват с правен статут по смисъла на член 6 или член 7 от Решение № 1/80?