Социална сигурност

Дело C-180/99: Addou, Заключение от 30 ноември 2000 г.

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Липса на компетентност на Съвета да включи лица без гражданство и бежанци в личния обхват на Регламент № 1408/71
Неприложимост на Регламент № 1408/71 към лица без гражданство и бежанци, които са пристигнали директно от трета държава в държава членка и не са се придвижвали в рамките на Общността, при липса на друг трансграничен елемент
Право на семейни обезщетения по силата на Регламент № 1408/71, когато единият съпруг е гражданин на трета държава и зает, а другият е лице без гражданство или бежанец и не е зает (самостоятелно разгледано само ако предходното основание бъде уважено)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-98/99: Nasser, Заключение от 30 ноември 2000 г.

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-96/99: Chaaban, Заключение от 30 ноември 2000 г.

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Липса на компетентност на Съвета да включи лица без гражданство и бежанци в личния обхват на Регламент № 1408/71
Неприложимост на Регламент № 1408/71 към лица без гражданство и бежанци, които са пристигнали директно от трета държава и не са се придвижвали в рамките на Общността, при липса на друг трансграничен елемент
Право на семейни обезщетения по силата на Регламент № 1408/71, когато единият съпруг е гражданин на трета държава и работещо лице, а другият е лице без гражданство или бежанец и не е работещо лице (само по отношение на делата Chaaban и Addou)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-95/99: Khalil, Заключение от 30 ноември 2000 г.

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

1. Прилага ли се Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета относно прилагането на схемите за социална сигурност към наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се придвижват в рамките на Общността, към бежанци и лица без гражданство, пребиваващи на територията на една от държавите членки, и към членове на техните семейства, които са граждани на трета държава, дори когато тези лица нямат право на свободно движение по силата на Договора
2. Прилага ли се Регламент № 1408/71, когато работник, който е бежанец или лице без гражданство, и членовете на неговото семейство са пристигнали директно в държава членка от трета държава и не са се придвижвали в рамките на Общността и няма друг релевантен елемент, свързващ ги с друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - първи състав

Заключения

Jacobs

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-135/99: Elsen, Съдебно решение от 23 ноември 2000 г.

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Изисква ли правото на Европейския съюз да бъде взет предвид период на отглеждане на дете по германското право преди 1 януари 1986 г., ако детето е било действително отгледано в друга държава членка (в случая Франция), но родителят, който е отглеждал детето, е бил граничен работник, зает по трудово правоотношение, подлежащ на задължително осигуряване във Федерална република Германия до началото на периода на закрила на майчинството и също след края на отпуска по майчинство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Съдебни решения

Saggio

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-444/98: de Laat, Заключение от 16 ноември 2000 г.

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

1) Когато се определя дали граничен работник е частично безработен и следователно на основание член 71, параграф 1, буква а), подточка i) от Регламент № 1408/71 може да претендира обезщетение от компетентната държава членка, или е напълно безработен и следователно на основание член 71, параграф 1, буква а), подточка ii) от Регламент № 1408/71 може да претендира обезщетение от държавата членка, в която пребивава, има ли значение дали съгласно националното законодателство на компетентната държава членка или на държавата членка, в която пребивава, работникът се счита за частично или напълно безработен, или „частично безработен“ и „напълно безработен“ трябва да получат еднозначно тълкуване на равнище Общността?
2) Ако класификацията съгласно националното право е релевантна, коя класификация следва да има предимство, когато възприетото становище съгласно правото на компетентната държава членка и това съгласно правото на държавата членка, в която работникът пребивава, водят до различни резултати?
3) Ако класификацията съгласно националното право е ирелевантна и „частично безработен“ или „напълно безработен“ трябва да получат еднозначно тълкуване на равнище Общността, какъв критерий следва да се приложи?
4) Има ли решаващо значение в това отношение дали съществува продължаваща връзка с държавата по заетост, и ако да, какви условия трябва да бъдат изпълнени, за да има такава връзка
Съществува ли такава връзка, ако:
а) има конкретна перспектива служителят да бъде отново нает от предишния работодател, или
б) служителят продължава да работи в същата държава, макар и в по-малка степен?
5) Алтернативно, при определяне дали е изпълнен критерият, посочен в въпрос 3 по-горе, следва ли да се приложи по-формален тест, като например дали съществува продължаващо трудово правоотношение за целите на трудовото право?
6) С оглед на отговорите на горепосочените въпроси, следва ли граничен работник, който непосредствено след прекратяване на пълната си заетост започва работа при същия работодател по трудов договор на непълно работно време, да се счита за частично безработен граничен работник по смисъла на член 71, параграф 1, буква а), подточка i) от Регламента или за напълно безработен граничен работник по смисъла на член 71, параграф 1, буква а), подточка ii) от Регламента?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Заключения

Mischo

Преюдициално запитване

Нидерландски

Дело C-404/98: Plum, Съдебно решение от 9 ноември 2000 г.

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Следва ли член 14, параграф 1, буква а) от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на работници на строителна компания, установена в една държава членка, които са командировани да извършват строителни работи на територията на друга държава членка, в която, с изключение на чисто вътрешни управленски дейности, това предприятие осъществява цялата си дейност?
Ако на първия въпрос следва да се отговори утвърдително, налице ли е „командироване“ по смисъла на член 14, параграф 1, буква а) от Регламент № 1408/71, когато строителен предприемач, който има седалище в една държава членка, използва своите служители основно за строителни обекти в друга държава членка и ги е използвал изключително там в продължение на няколко години, но предвидената продължителност на всеки отделен строителен обект не надвишава 12 месеца?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - шести състав

Съдебни решения

Jacobs

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-75/99: Thelen, Съдебно решение от 9 ноември 2000 г.

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Следва ли членове 6 и 7 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 да се тълкуват в смисъл, че поради принципа на свободно движение на работниците те не изключват продължаването на действието на конвенция, сключена между държави в областта на осигуряването за безработица, която е по-благоприятна за осигуреното лице, макар че вследствие на референтния период правото на обезщетения за безработица вече не може да бъде изведено от периода преди влизането в сила на Регламента?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - шести състав

Съдебни решения

Mischo

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-184/99: Grzelczyk, Заключение от 7 ноември 2000 г.

1) Представлява ли пречка правото на Общността – и по-специално принципите на европейското гражданство и недопускане на дискриминация, залегнали в членове 6 и 8 от Договора за създаване на Европейската общност – за това правото на социално обезщетение по неосигурителна система, като въведеното с белгийския закон от 7 август 1974 г. за минималния жизнен минимум, да бъде предоставяно само на гражданите на държавите членки, които попадат в обхвата на Регламент (ЕИО) № 1612/68 от 15 октомври 1968 г., и следователно не и на всички граждани на Съюза?
2) При отрицателен отговор: Следва ли членове 6 и 8а от Договора и Директива 93/96 от 29 октомври 1993 г. относно правото на пребиваване на студенти да се тълкуват в смисъл, че студент, на когото е предоставено право на пребиваване, впоследствие може да бъде изключен от правото на обезщетения по неосигурителна система за социални помощи, като минималния жизнен минимум, изплащан от приемащата държава, и ако да, това изключение ли е общо и окончателно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Преюдициално запитване

Френски

Дело C-389/99: Rundgren, Заключение от 26 октомври 2000 г.

Принципи на правото на Съюза | Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

1. Приложими ли са Договорът за ЕО или Регламент (ЕИО) № 1408/71 относно социалното осигуряване или Регламент (ЕИО) № 1612/68 относно свободното движение на работници в Общността в разглеждания случай, при положение че г-н Рундгрен е променил местоживеенето си от Швеция във Финландия на 29 септември 1989 г., тоест преди Споразумението за Европейското икономическо пространство да влезе в сила по отношение на Финландия?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли изразът „нито се изплаща пенсия“ в член 28а от Регламент № 1408/71 да се тълкува като обхващащ случай, в който:
(а) г-н Рундгрен няма право на държавна пенсия, или
(б) той няма право на пенсия, основана на трудова дейност, или
(в) този израз обхваща само случай, в който и точка (а), и точка (б) са изпълнени едновременно за него?
При тълкуването на посочения израз следва ли също така да се приеме, че правото на пенсия означава в този случай принципното право на г-н Рундгрен на пенсия във Финландия, като не се вземат предвид неговите действителни обстоятелства, като например влиянието на получаваните от него пенсия и анюитет от Швеция върху придобиването на пенсия във Финландия, или изразът се отнася до конкретните обстоятелства, при които се взема предвид влиянието на доходите, получавани от него от Швеция, върху придобиването на пенсия във Финландия?
3. Включват ли вноските и подобните плащания, посочени в член 33, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, освен вноските, начислявани за получаване на социално осигуряване по болест и майчинство (във Финландия — вноски за здравно осигуряване), и вноските, начислявани за старост, инвалидност и безработица (във Финландия — вноски за държавно пенсионно осигуряване)
Ако отговорът на този въпрос е отрицателен, възможно ли е последните вноски да са изключени по друг член на регламента, като се има предвид по-специално обхвата на регламента, видим от член 4, параграф 1, букви б), в) и ж) от него?
4. Какво значение има, при тълкуването на членове 28а и 33, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, фактът, че Финландия и Швеция са се договорили, заедно с другите северни държави, съгласно член 36, параграф 3 от посочения регламент и член 23 от Северната конвенция за социално осигуряване, да се откажат взаимно, inter alia, от всяко възстановяване на разходите за медицински грижи?
5. Ако членове 28а и 33, параграф 2 от посочения регламент се прилагат така, че г-н Рундгрен може да бъде задължен да плаща вноски за държавно пенсионно и здравно осигуряване във Финландия, може ли той все пак да подаде заявление по член 17а от регламента със задна дата за освобождаване от приложимостта на законодателството на държавата си на пребиваване, Финландия, или заявлението трябва да е подадено преди определянето на задълженията му за вноски по финландското законодателство
В последния случай, какво значение има фактът, че г-н Рундгрен евентуално не е бил наясно с възможността, предоставена от член 17а от регламента?
6. Следва ли член 48 от Договора за ЕО (сега член 39 ЕО) и по-специално Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 г. относно свободното движение на работници в Общността да се тълкуват в смисъл, че Финландия няма право в настоящия случай да начислява на г-н Рундгрен вноски за държавно пенсионно осигуряване и здравно осигуряване съгласно собственото си национално законодателство?
7. Следва ли член 3 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 или член 6 от Договора за ЕО (сега член 12 ЕО) да се тълкуват в смисъл, че г-н Рундгрен в настоящия случай е обект на забранена дискриминация?
8. Може ли г-н Рундгрен да се позове пряко на Договора за ЕО или на друго право на Общността на основание, че евентуално е трябвало да плаща вноски с данъчен характер на едно и също основание както на Финландия, така и на Швеция в резултат на различните методи, прилагани от Финландия и Швеция за финансиране на схемите за социално осигуряване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Заключения

Alber

Преюдициално запитване

Фински

<<< 1…46 474849 50…117 >>>

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.