Дело C-104/76: Jansen, Заключение от 31 март 1977 г.

1. Съдържа ли вече правото на възстановяване на вноски Регламенти № 3 и 4 на ЕИО или положението е различно от предвиденото в Регламент (ЕИО) № 1408/71, влязъл в сила от 1 октомври 1972 г.

Дали този регламент само изяснява вече съществуващо правно положение или за първи път предвижда правото на възстановяване на вноски?

2. Необходимо ли е съгласно вътрешното германско право, съдържащо се в параграфи 1303 и 1323a от Reichsversicherungsordnung (Имперския застрахователен регламент, наричан по-нататък „RVO“), застрахователно задължение по Algemene Ouderdomswet (Общ закон за старостта, наричан по-нататък „AOW“) и Algemene Weduwen- en Wezenwet (Общ закон за вдовиците и сираците, наричан по-нататък „AWW“) на Нидерландия да се счита за „задължително осигуряване“ по смисъла на параграф 1303 (1) от RVO още от май 1970 г. и поради това германска пенсионна осигурителна институция да бъде възпрепятствана да възстанови вноските по горепосочените разпоредби, ако германски гражданин премести местоживеенето си в Нидерландия?

3. Може ли член 2 от Регламент № 3 на ЕИО да се тълкува в смисъл, че вътрешното германско право на възстановяване на вноски е включено в обхвата на този регламент?

4. Основната цел на съответните регламенти на ЕИО е:
(а) да гарантират и укрепят правото на гражданите на ЕИО на свободно движение; и
(б) да запазят всички вече придобити права или социалноосигурителни права в държава членка, по-специално по отношение на последващо осигуряване за старост, например чрез сумиране на осигурителни периоди, които могат да бъдат взети предвид?

5. Принципът на запазване на вече придобити права или принадлежности винаги ли има предимство дори пред желанието на бенефициера да му бъдат възстановени вноските, дори ако, както в случая с AOW, националното право предвижда възможност за освобождаване от осигурително задължение при подаване на заявление?