Дело C-52/77: Cayrol/Rivoira, Заключение от 9 ноември 1977 г.

1. Може ли член 115 от Договора за ЕИО, който допуска дерогации от забраната за количествени ограничения, посочена в член 30, да бъде прилаган от държавите членки във връзка с продукти с произход от трета държава, които са обхванати от система за внос на Общността съгласно търговско споразумение, сключено от ЕИО с тази трета държава?
2. Следва ли член 1 от приложение I към Споразумението между Европейската икономическа общност и Испания, посочено в Регламент (ЕИО) № 1524/70, да се тълкува в смисъл, че от датата на влизане в сила на споразумението, а именно 1 октомври 1970 г., държавите членки вече не са оправомощени да въвеждат пряко (на основание на двустранни търговски споразумения, предварително сключени с Испания) количествени ограничения от всякакъв характер, включително квоти за внос, по отношение на продукти с произход от Испания (и по-специално тези, посочени в член 11 от приложение I към Споразумението между ЕИО и Испания, тарифна позиция 08.04, пресни десертни грозде) през всички месеци на годината?
3. Представлява ли фактът, че вносът на продукти в свободно обращение се обвързва с представянето на сертификати за произход или други средства за идентифициране на произхода на посочените по-горе продукти, мярка с еквивалентен ефект на количествено ограничение, забранена от член 30 от Договора?
4. Ако отговорът на горния въпрос е положителен: Могат ли държавите членки да дерогират от забраната, установена в член 30, и да изискват сертификати за произход за всички стоки, идващи от други държави членки (включително стоки в свободно обращение), преди датата на приемане от Комисията на решение за овластяване по член 115 от Договора за ЕИО?
5. Представляват ли разпоредбите на Регламент № 58/62 на Комисията от 7 юли 1962 г., установяващи общи стандарти за качество за някои плодове и зеленчуци, и по-специално приложение I (7) (относно посочването на района на производство или търговското наименование на продукта десертно грозде), които налагат задължения единствено за защита на крайния потребител и чието спазване може да бъде установено само на съответния етап на търговия, митнически мерки, т.е. мерки, позволяващи на държавите членки да обвържат вътреобщностната търговия с представянето на границата на документи, отнасящи се до произхода на продукти в свободно обращение, идващи от други държави членки?
6. Във всеки случай, в случай на неспазване на стандартите за качество, установени в посочения по-горе Регламент № 58/62, представлява ли фактът, че държава членка прилага към внесените продукти санкциите, предвидени за нарушение на митническото законодателство, а към вътрешните продукти санкциите (които са, освен това, по-леки), предвидени за нарушение на търговските разпоредби, мярка с еквивалентен ефект, забранена от член 30?