Дело C-148/77: Hansen/Hauptzollamt Flensburg, Заключение от 4 юли 1978 г.

1) Прилага ли се член 95 от Договора за ЕИО към обстоятелства като настоящите, които се отнасят до данъчното третиране на стоки, внесени в Общността от френските отвъдморски департаменти, като се има предвид, че член 227, параграф 2 от този договор предвижда прилагането към тези департаменти на разпоредбите, отнасящи се до свободното движение на стоки, но не споменава данъчните разпоредби, съдържащи се в дял I, глава 2, част трета от Договора?
2) Може ли да се изведе от член 37 от Договора за ЕИО (или от член 95 в случай на утвърдителен отговор на първия въпрос), че по отношение на акцизните налози върху продукти, внесени от държави членки или от френски отвъдморски департаменти, ставката на налога, която трябва да се прилага, е най-ниската, наложена върху националните продукти, дори ако тази ставка се предоставя само „по специфични социални причини“?
3) Трябва ли намалението на данъчното облагане за определени вътрешни продукти да се квалифицира като държавна помощ по смисъла на членове 92—94 от Договора за ЕИО; и ако не, по какъв критерий се различават държавните помощи от по-благоприятното данъчно третиране на националните продукти?
4) Отнася ли се понятието за такса с еквивалентен на митническо мито ефект по смисъла на член 9 от Договора за ЕИО и до акцизните налози върху продукти, внесени от трети страни, когато тези налози са по-високи от налозите, наложени върху идентични, подобни или взаимозаменяеми стоки, идващи от държави членки или от посочените по-горе територии?
5) В случай на утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли налагането на по-висока такса върху стоки, идващи от трети страни, отколкото върху продукти, внесени от държави членки или френски отвъдморски департаменти, да се счита за забранено съгласно членове 9 и 189 от Договора за ЕИО и съгласно Регламент № 950/68?