Дело C-68/79: Just, Съдебно решение от 27 февруари 1980 г.

Допустимо ли е съгласно правото на Общността национална система на данъчно облагане да прилага различни данъчни ставки за „аквавит и шнапс“ от една страна и „други спиртни напитки“ от друга, като се има предвид, че:

(а) съгласно националното законодателство двете категории се разграничават въз основа на съдържанието на суровини и екстракти, както и на силата и вкусовите характеристики;

(б) разграничението не се основава на това дали съответните стоки са вносни или местни продукти и в рамките на двете данъчни категории не се прави разграничение въз основа на произхода на продуктите?

Има ли значение за отговора на първия въпрос дали, в съотношение към себестойността, данъкът обременява по-нискообложения клас спиртни напитки („аквавит и шнапс“) в същата степен като високообложения клас спиртни напитки („други спиртни напитки“)?

Ако е допустимо да има различни данъчни ставки, както е посочено в първия въпрос, установява ли правото на Общността изисквания за прилагането на такива ставки към вносни продукти?

(а) Трябва ли вносните спиртни напитки да се облагат с една и съща ставка като идентичните местни продукти или тези, които са най-близки до вносните продукти?

(б) Трябва ли всички вносни спиртни напитки да се облагат с по-ниската национална ставка, въпреки че „други спиртни напитки“ с местен произход се облагат с по-високата ставка?

Ако е недопустимо да има различни ставки, по какви критерии следва да се определи коя ставка е приложима?

Може ли на член 95 да се позовават датски производители или само вносители?

Ако въпросът е релевантен, съдържа ли правото на Общността правила от значение за решаването на въпроса за възстановяване на данъци, платени в противоречие с член 95

В тази връзка има ли значение дали търговецът може да докаже, че е претърпял вреда?