Дело C-96/80: Jenkins/Kingsgate, Съдебно решение от 31 март 1981 г.

Изисква ли принципът на равно заплащане, съдържащ се в член 119 от Договора за ЕИО и член 1 от Директивата на Съвета от 10 февруари 1975 г., заплащането за работа на почасова ставка да бъде еднакво, независимо:

а) от броя на отработените часове всяка седмица; или

б) от това дали е от търговска полза за работодателя да насърчава извършването на максимално възможен брой часове работа и следователно да плаща по-висока ставка на работници, които работят 40 часа седмично, отколкото на работници, които работят по-малко от 40 часа седмично?

Ако отговорът на въпрос 1 (а) или (б) е отрицателен, какви критерии следва да се използват при определяне дали принципът на равно заплащане се прилага, когато има разлика в почасовите ставки на заплащане, свързана с общия брой отработени часове всяка седмица?

Би ли бил различен отговорът на въпрос 1 (а) или (б) или 2 (и ако да, в какво отношение), ако се докаже, че значително по-малка част от жените работници, отколкото от мъжете работници, могат да изпълнят минималния брой часове седмично, необходим за получаване на пълната почасова ставка на заплащане?

Приложими ли са пряко в държавите членки в обстоятелствата по настоящото дело релевантните разпоредби на член 119 от Договора за ЕИО или на член 1 от посочената директива?