Дело C-22/86: Rindone/Allgemeine Ortskrankenkasse Bad Urach-Münsingen, Заключение от 22 януари 1987 г.

1. Длъжна ли е компетентната институция да приеме констатациите както по право, така и по факт на институцията по мястото на пребиваване относно началото и продължителността на неработоспособността при вземане на решение по искане за парични обезщетения (в случая, обезщетение за болест по член 182 от Reichsversicherungsordnung), ако не разпореди работникът да бъде прегледан от лекар по свой избор съгласно член 18, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 574/72?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, така ли е и когато работникът не подаде в срок от три дни от началото на неработоспособността заявление до институцията по мястото на пребиваване, като представи удостоверение за неработоспособност, издадено от лекуващия лекар (член 18, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 574/72), и/или институцията по мястото на пребиваване е извършила медицински преглед, но не е спазила предвидените за това срокове, както и срока за изпращане на доклада до компетентната институция, съгласно член 18, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 574/72?
3. (a) Може ли компетентната институция също така да разпореди работникът да бъде прегледан от лекар в държавата по заетост съгласно член 18, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 574/72?
(b) Когато от работника се изисква да се върне в държавата по заетост, за да бъде прегледан от определен лекар там, трябва ли искането да бъде придружено с уверение от страна на компетентната институция, че ще поеме разходите, свързани с пътуването до там и обратно?
(c) Трябва ли застрахованият едновременно да бъде писмено уведомен за възможните неблагоприятни правни последици, ако не изпълни искането без уважителна причина?
4. Какви са правните последици, ако работникът не се яви на преглед в държавата по заетост?