Дело C-143/87: Stanton/Inasti, Съдебно решение от 7 юли 1988 г.

Съвместимо ли е с текста и духа на член 7, член 8, параграфи 1 и 7, член 52, първа алинея, член 59, първа алинея, член 60, трета алинея и член 65 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност (ратифициран от белгийския закон от 2 декември 1957 г.) отказът на държава членка да освободи изцяло или частично гражданин на друга държава членка, предоставящ услуги в първата държава, от плащането в първата държава на социалноосигурителни вноски по схемата за самостоятелно заети лица за дейности с второстепенен характер, осъществявани в това качество в тази държава, дори когато той подлежи на социалноосигурителното законодателство на втората държава по отношение на основната си дейност като наето лице, само на основание, че дейността му като наето лице, упражнявана „обичайно и като основна професия“, се осъществява извън територията на държавата членка, в която се предоставя услугата?

Ако отговорът на този въпрос е отрицателен, несъвместими ли са приложимите разпоредби на Общността с параграфи 1 и 3 от член 35 от белгийския кралски указ от 19 декември 1967 г., установяващ общите правила за прилагане на Кралски указ № 38 от 27 юли 1967 г. относно схемата за социално осигуряване на самостоятелно заетите лица, доколкото само дейност, упражнявана в Белгия, се счита за професионална дейност, различна от тази като самостоятелно заето лице, дори когато тези параграфи не съдържат изрична разпоредба в този смисъл?