Дело C-142/88: Hoesch и др./Bergrohr, Заключение от 27 юни 1989 г.

1) а) Може ли изразът „нови производители на тръби и тръбопроводи“ в член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 60/85 на Съвета от 9 януари 1985 г. (Официален вестник, L 9, стр. 13) да обхваща и предприятия, които преди това са произвеждали тръби и тръбопроводи, но които, запазвайки своята правна форма и наименование, претърпяват съществена промяна в икономическо и правно отношение, inter alia чрез приемане на нов съдружник, значително увеличаване на капитала си и изграждане на нов завод с висока допълнителна производствена мощност?
б) Ако отговорът на буква а) е положителен: може ли отказът да се признае на такова предприятие качеството на нов производител на тръби и тръбопроводи да се обоснове с обстоятелството, че основанията за това са съществували много преди въвеждането на ограниченията за износ, но не са били използвани по това време за износ към Съединените американски щати?
в) Ако отговорът на буква б) е отрицателен: в какво отношение трябва да се вземе предвид „положението“ на такива нови производители на тръби и тръбопроводи в рамките на дискреционната власт, предоставена на националните органи по член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 60/85?
2) Може ли раздел II от решението на Съвета, прието по писмената процедура на 29 декември 1984 г., с което се разрешават преговори за споразумение със Съединените щати относно износа на стоманени тръби и тръбопроводи въз основа на инструкциите, дадени в раздел I, и разпределението на общата квота от 7,6% от американския пазар съгласно раздел II (точка 17 от месечния списък на актовете на Съвета, приети по писмената процедура, декември 1984 г.), самостоятелно или заедно с член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 60/85, да се тълкува в смисъл, че Федерална република Германия е била длъжна или оправомощена да направи специално разпределение на 20 000 тона за 1985 и 1986 г. на определен производител от своята национална износна квота от 2,82%?