Дело C-201/22: Telia Finland, Съдебно решение от 23 ноември 2023 г.

Трябва ли по отношение на организациите, на които е възложено предоставянето на договорни лицензи и които колективно управляват права върху интелектуалната собственост, способността на дадено лице да бъде страна в съдебното производство за защита на тези права, която е предварително условие за процесуалната легитимация по член 4, буква в) от Директива 2004/48, да се разбира изключително като общата способност на дадено лице съгласно националното законодателство да бъде страна в съдебното производство, или така, че в националното законодателство се изисква изрично да е признато право на такава организация да предявява от свое име искове за защита на въпросните права?

Трябва ли при тълкуването на член 4, буква в) от Директива 2004/48, изразът „пряк интерес от защита на авторското право на представляваните носители на права“ да се тълкува еднакво във всички държави членки, ако става въпрос за правото на организация за колективно управление на авторски права по смисъла на член 3, буква а) от Директива 2014/26 да предявява от свое име искове за нарушение, в случай че:
а) става въпрос за използване на произведения, за които тази организация, в качеството си на организация, на която е възложено издаването на договорни лицензи, по смисъла на Закона за авторското право, има право да предоставя разширени колективни лицензи, позволяващи на лицензополучателя да използва и произведения на автори от този отрасъл, които не са предоставили пълномощие на организацията да управлява техните права,
б) става въпрос за използване на произведения, за които авторите са упълномощили организацията да управлява техните права по силата на договор или пълномощие, без авторските права да са прехвърлени на организацията?

Ако се приеме, че организацията, в качеството си на организация, на която е възложено издаването на договорни лицензи, има пряк интерес и процесуална легитимация да предявява от свое име искове, от какво значение е при преценката на процесуалната легитимация, евентуално в светлината на членове 17 и 47 от [Хартата], обстоятелството, че тази организация, в качеството си на организация, на която е възложено издаването на договорни лицензи, представлява и автори, които не са я упълномощили да управлява техните права, и че правото ѝ да предявява искове за защита на правата на тези автори не е предвидено в закона?