Дело C-23/89: Quietlynn и Richards/Southend Borough Council, Заключение от 3 май 1990 г.

1) Когато държава членка (след като местен орган е приел решение законодателството да се прилага на тяхната територия при условие, че помещенията, които са секс заведения, трябва да бъдат лицензирани) забранява продажбата (между другото) на законни секс артикули от нелицензирани секс заведения и когато ефектът на такава забрана е да даде възможност на местния орган да упражнява контрол върху секс заведенията на тяхната територия, и когато ефектът е да се ограничи жалбоподателите да продават стоки от други държави членки, тъй като те се опитват да не нарушават „Закона“ чрез своята политика на складиране и по този начин продават по-малко внесени материали от държави членки, отколкото би било в противен случай, и така се ограничава наличността на секс артикули, произведени в други държави членки; представлява ли такава забрана мярка с еквивалентен ефект на количествено ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора?

2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, може ли такава мярка да бъде оправдана съгласно член 36?

3) Ако забраната, посочена в първия въпрос, противоречи на член 30 и не е оправдана по член 36, напълно неприложима ли е тя спрямо търговец в държавата членка или е неприложима само доколкото забранява сделки, включващи стоки, произведени в или внесени от други държави членки?