Дело C-2/89: Bestuur van de Sociale Verzekeringsbank/Kits van Heijningen, Съдебно решение от 3 май 1990 г.

Може ли дейността като учител на непълно работно време (извършвана преди това като второстепенна дейност), която пенсиониран работник продължава след началото на пенсионирането си, като преподава по два часа на ден в два дни от седмицата, да се счита за действителна и реална дейност за целите на прилагането на правилата на Общността относно свободното движение на работници?

Ако да, води ли тази дейност – както и предходната основна дейност, извършвана на територията на държава членка, различна от тази, в която пребивава пенсионираният работник и в която се връща след всеки работен ден – до прилагане на законодателството на предходната държава членка – с оглед на член 13, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 – само в посочените дни, в които се провеждат занятия, или и в междинните дни, когато не се извършва никаква работа?

Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, продължава ли да се прилага законодателството на държавата членка, на чиято територия е била последната основна дейност, съгласно член 13, параграф 2, буква а) дори след датата на пенсиониране?

Ако законодателството на държавата членка, на чиято територия са били или са извършвани посочените дейности, е приложимо дори след датата на пенсиониране – с оглед на член 13, параграф 2, буква а) – може ли само въз основа на определянето на приложимото законодателство съгласно тази разпоредба да се приеме, че изискванията за пребиваване, като тези в уводните думи и буква а) на член 6, параграф 1 от Algemene Kinderbijslagwet (Общ закон за детските надбавки), не могат да бъдат противопоставени на съответния пенсиониран работник?

Ако не, може ли въз основа на член 73, параграф 1 от Регламент № 1408/71 да се приеме, че изискванията за пребиваване, като тези в уводните думи и буква а) на член 6, параграф 1 от Algemene Kinderbijslagwet, не могат да бъдат противопоставени на съответния пенсиониран работник?