Дело C-140/22: mBank (Déclaration du consommateur), Съдебно решение от 7 декември 2023 г.

Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципите на ефективност и на равностойност, да се тълкуват в смисъл, че не допускат тълкуване на националната правна уредба от съдилищата, съгласно което, ако договор съдържа неравноправна клауза, без която той не може да се изпълнява:

1. договорът става окончателно недействителен (нищожен) с обратна сила от момента на сключването му едва след като потребителят заяви, че не е съгласен с оставянето в сила на неравноправната клауза, наясно е с последиците от нищожността на договора и е съгласен с обявяването ѝ,

2. срокът за погасяване по давност на иска на търговеца за връщане на недължимите престации, изпълнени по договора, започва да тече едва от датата, на която потребителят е направил посоченото в точка 1 изявление, дори ако преди това потребителят е поканил търговеца да плати [недължимо платените му суми], а последният по-рано е могъл да предвиди, че съставеният от него договор съдържа неравноправни клаузи,

3. потребителят може да иска да му се плати законната лихва за забава едва от датата, на която е направил посоченото в точка 1 изявление, дори ако преди това е поканил търговеца да плати [тези суми],

4. вземането на потребителя за връщане на престациите, изпълнени от него по нищожен договор за кредит (вноски по кредита, такси, комисиони и застрахователни премии), трябва да бъдe намалено с равностойността на лихвите върху главницата, на които банката би имала право, ако договорът за кредит бе валиден, докато банката може да иска връщане на престацията, изпълнена от нея по същия нищожен договор за кредит (главницата по кредита), в пълен размер?