Дело C-706/22: Konzernbetriebsrat, Заключение от 7 декември 2023 г.

1) Трябва ли член 12, параграф 2 от Регламент [№ 2157/2001] във връзка с членове 3—7 от Директива [2001/86] да се тълкува в смисъл, че когато [холдингово SE] се учредява от участващи дружества, в които няма заети лица и които не притежават дъщерни дружества със заети лица (т.нар. „SE без заети лица“), и е вписано в регистъра на държава членка, но преди това не е проведена процедура за преговори относно участието на заетите лица в SE, съгласно тази директива такава процедура за преговори трябва да бъде проведена впоследствие, ако SE стане предприятие, контролиращо дъщерни дружества със заети лица в няколко държави членки […]?
2) Ако Съдът отговори утвърдително на първия въпрос: в такъв случай възможно и необходимо ли е процедурата за преговори да бъде проведена впоследствие без ограничение във времето?
3) Ако Съдът отговори утвърдително на втория въпрос: изключва ли член 6 от Директива [2001/86] възможността при последващото провеждане на процедурата за преговори да се приложи правото на държавата членка, в която понастоящем се намира седалището на SE, когато „SE без заети лица“ е вписано в регистъра на друга държава членка, без преди това да е проведена такава процедура, като още преди да е преместено седалището му, то е станало предприятие, контролиращо дъщерни дружества със заети лица в няколко държави членки […]?
4) Ако Съдът отговори утвърдително на третия въпрос: важи ли този отговор и когато държавата, в която това „SE без заети лица“ е регистрирано първоначално, след преместването на седалището му е напуснала [Съюза] и нейното законодателство вече не съдържа разпоредби във връзка с провеждането на процедура за преговори относно участието на заетите лица в SE?