Дело C-15/90: Middleburgh/Chief Adjudication Officer, Съдебно решение от 4 октомври 1991 г.

1. Когато
(1) едно лице е самостоятелно заето лице и
(2) има право (съгласно националното законодателство) на обезщетение за безработица при неволно прекратяване на такава самостоятелна заетост, и
(3) има такова право поради вноски, платени или признати като наето лице,
дали това лице се счита за „наето лице“ по смисъла на член 73, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, изменен с Регламент (ЕИО) № 1390/81, във връзка с член 1, буква а), подточки i) и ii) от този регламент?

2. Ако гражданин на държава членка А пребивава в държава членка Б за определен период и, докато се намира там, (a) работи като наето лице и (b) съжителства и има дете с гражданин на държава членка Б, представлява ли нарушение на член 48 или член 52 от Договора това, че държава членка А отказва да изплати семейни помощи за детето единствено на основание, че детето не пребивава в държава членка А през периода, в който гражданинът се е върнал сам в държава членка А и работи там като самостоятелно заето лице, но детето остава в държава членка Б?

3. Ако отговорът на втория въпрос е положителен, имат ли член 48 или член 52 пряко действие при обстоятелствата по настоящото дело?