Дело C-132/91: Katsikas и др./Konstantinidis и др., Заключение от 10 ноември 1992 г.

1. Допустимо ли е съгласно член 3, параграф 1 от Директивата на Съвета от 14 февруари 1977 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки относно запазването на правата на работниците и служителите в случай на прехвърляне на предприятия, стопански обекти или части от стопански обекти (Директива 77/187/ЕИО) работник или служител на прехвърлителя към датата на прехвърлянето по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 77/187/ЕИО да възрази срещу прехвърлянето на правата и задълженията от прехвърлителя към приобретателя, с което се постига резултатът, че правата и задълженията на прехвърлителя не се прехвърлят на приобретателя?
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен:
Представлява ли право на възражение, както е посочено по-горе, което е предвидено в националното право на държава-членка, по-благоприятна разпоредба за работниците и служителите по смисъла на член 7 от Директива 77/187/ЕИО?
3. Ако отговорът на втория въпрос е положителен:
Следва ли член 7 от Директива 77/187/ЕИО да се тълкува в смисъл, че се отнася до изрични разпоредби на закони, подзаконови или административни актове (които са по-благоприятни за работниците и служителите)?
4. Ако отговорът на третия въпрос е отрицателен:
Следва ли член 7 от Директива 77/187/ЕИО да се тълкува в смисъл, че съдилищата и трибуналите на държавите-членки могат при тълкуване на национални закони, подзаконови или административни разпоредби да създават „правила“ по смисъла на член 7 от Директива 77/187/ЕИО?
5. Представлява ли предоставянето на работника или служителя право на възражение, с което при прехвърляне на предприятието той може да предотврати прехвърлянето на трудовото си правоотношение към приобретателя на предприятието, по-благоприятна правна разпоредба по смисъла на член 7 от Директива 77/187/ЕИО?