Дело C-400/93: Specialarbejderforbundet i Danmark/Dansk Industri, Съдебно решение от 31 май 1995 г.

1. Прилагат ли се член 119 от Договора за ЕИО и Директива 75/117/ЕИО на Съвета от 10 февруари 1975 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно прилагането на принципа на равно заплащане на мъжете и жените към системи на заплащане, при които възнаграждението зависи изцяло или в значителна степен от резултатите от работата на отделните служители (системи на заплащане на парче)?

2. Прилагат ли се правилата за равно заплащане, съдържащи се в член 119 от Договора за ЕИО и в Директива 75/117/ЕИО от 10 февруари 1975 г. относно равното заплащане на мъжете и жените, в случай на сравнение на две групи наемни работници, доколкото средната почасова надница за едната група работници на парче, състояща се предимно от жени и извършваща един вид работа, е значително по-ниска от средната почасова надница за втората група работници на парче, състояща се предимно от мъже и извършваща друг вид работа, доколкото може да се приеме, че работата, извършвана от мъжете и жените, е с еднаква стойност?

3. На основание, че едната група се състои предимно от жени, а другата предимно от мъже, могат ли да бъдат наложени изисквания относно състава на групите, например по отношение на броя на лицата в групите или на дела, който те представляват от общия персонал на предприятието?

Може ли, ако е необходимо, директивата да бъде приложена, за да осигури на две групи — например — жени служители еднакво възнаграждение чрез междинно сравнение с група мъже служители?

Един от начините, по които може да бъде илюстриран проблемът, е следният:

Група от предимно мъже работници (група А) и две групи от предимно жени работници (групи B и C) извършват работа с еднаква стойност; средното възнаграждение на парче е най-високо при група C, второ по височина при група А и най-ниско при група B. Може ли група B да се сравни с група А и да изиска възнаграждението ѝ да бъде повишено до нивото на група А; може ли група А след това да изиска възнаграждението ѝ да бъде повишено до нивото на група C; накрая, може ли група B след това да изиска възнаграждението ѝ да бъде повишено до новото ниво, на което се радва група А — което е това на група C?

4. При определяне дали принципът на равно заплащане е нарушен, има ли значение обстоятелствата, че:

(а) едната група е ангажирана предимно в механизирано производство, докато втората група работи изключително на ръка;

(б) ставките на заплащане на парче се определят чрез преговори между двете страни в индустрията или чрез преговори на местно равнище;

(в) може да се установи, че съществуват разлики в избора на работен темп от служителите. Ако този факт е релевантен, кой носи тежестта на доказване, че такива разлики съществуват?;

(г) има значителни вариации в заплащането в рамките на една или и двете групи, които се сравняват;

(д) фиксираната част от заплащането на парче не е еднаква за двете групи, които се сравняват;

(е) съществуват разлики между двете групи по отношение на платените почивки и свободата да организират собствената си работа;

(ж) не е възможно да се установят факторите, които са определили нивото на ставката за заплащане на парче;

(з) работата на едната от сравняваните групи включва особено изискване за физическа сила, докато работата на другата група изисква особено сръчност;

(и) може да се установи, че съществуват разлики по отношение на неудобствата при работа, като шум, температура и интензивна, повтаряща се или монотонна работа?