Дело C-212/94: FMC и др., Съдебно решение от 8 февруари 1996 г.

1. Валидна ли е член 4, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1633/84 на Комисията (с изменението, въведено с член 1 от Регламент (ЕИО) № 1922/92 на Комисията), по-специално по отношение на това, че:

(а) операторите, които избират да платят „clawback“ на основание първата алинея на член 4, параграф 1, са длъжни, съгласно четвъртата алинея на член 4, параграф 1, да предоставят доказателства, удовлетворяващи компетентните национални органи, относно размера на действително предоставения премиен бонус за продуктите, подлежащи на този „clawback“?

(б) единствената алтернатива за операторите, които не могат да предоставят такива доказателства, е да изберат по втората алинея на член 4, параграф 1 да бъдат обложени с „clawback“, чийто размер е равен на средната стойност на премийните бонуси, определени за седмицата на износа на продуктите и трите предходни седмици?

4. Валиден ли е член 2 от Регламент (ЕИО) № 1922/92 на Комисията поради, inter alia, противоречие с принципите на пропорционалност и правна сигурност, доколкото:

(а) операторите, които избират да поискат възстановяване на основание първата алинея на член 2, параграф 1, са длъжни, съгласно член 2, параграф 2, да предоставят спецификация на действително предоставения премиен бонус за същите продукти, които са предмет на „clawback“, и доказателства, удовлетворяващи компетентните национални органи, относно това?

(б) единствената алтернатива за операторите, които не могат да предоставят такава спецификация и доказателства, е да изберат по втората алинея на член 2, параграф 1 да им бъде възстановена разликата между действително платения „clawback“ и средната стойност на премийните бонуси, определени за седмицата на износа на продуктите и трите предходни седмици?

2. Ако отговорът на въпрос 1(а) е „не“, какво е естеството на доказателствата, които могат да бъдат изискани от операторите от компетентните национални органи?

5. Ако отговорът на въпрос 4(а) е „не“, какво е естеството на доказателствата, които могат да бъдат изискани от операторите от компетентните национални органи?

3. По отношение на искове за възстановяване на „clawback“, платен преди 10 март 1992 г., следва ли параграф 30 от решението на Съда на Европейските общности по съединени дела C-38/90 и C-151/90 R v Lomas [и други] да се тълкува така, че позволява на търговци, които са започнали производство или са подали еквивалентна жалба по приложимото национално право преди тази дата, да се позовават на невалидността на членове 4(1) и 4(2) от Регламент (ЕИО) № 1633/84:

(а) само по отношение на начисляването на „clawback“ за периоди след датата на започване на производството или подаването на еквивалентна жалба; или

(б) също така по отношение на начисляването на „clawback“ за периоди преди започването на производството или подаването на еквивалентна жалба, подчинено на всякакъв приложим давностен срок; или

(в) по отношение на начисляването на „clawback“ за някакъв друг период и, ако да, кой?

6. При определяне на иск на оператор за възстановяване на „clawback“ в производство пред национален съд:

(а) какви материалноправни норми на правото на Общността (ако има такива) се прилагат при определяне на сумата, която следва да бъде възстановена?

(б) националният съд има ли право или е длъжен, съгласно правото на Общността, да вземе предвид следните фактори (и ако да, кои), всеки от които може по националното право да намали или изключи отговорността на компетентния национален орган:

(i) принципа, че ищецът носи тежестта на доказване на факта на надплатата и нейния размер;

(ii) факта, че сумите, освен когато са били платени под протест, са били платени поради грешка в правото;

(iii) факта, че възстановяването на надплатените суми може да доведе, изцяло или частично, до неоснователно обогатяване на оператора;

(iv) давностните срокове, съдържащи се в членове 2, параграф 2 и 14 от Регламент (ЕИО) № 1430/79 на Съвета (с измененията) и в приложимото национално законодателство?