Дело C-44/96: Mannesmann Anlagenbau Austria и др./Strohal Rotationsdruck, Заключение от 16 септември 1997 г.

1. Може ли разпоредба на национален закон, като параграф 3 от Закона за държавната печатница в настоящия случай, която предоставя специални и изключителни права на предприятие, да установи, че това предприятие изпълнява нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер по смисъла на член 1, буква б) от Директива 93/37/ЕИО, и да направи такова предприятие като цяло попадащо в обхвата на тази директива, дори ако тези дейности съставляват само част от дейността на предприятието и предприятието освен това участва на пазара като търговско предприятие?
2. В случай че такова предприятие попада в обхвата на Директива 93/37/ЕИО само по отношение на специалните и изключителни права, предоставени му, длъжно ли е такова предприятие да предприеме организационни мерки, за да предотврати прехвърлянето на финансови средства, получени от приходи от тези специални и изключителни права, към други сектори на дейност?
3. Ако възлагащ орган започне проект и този проект следователно трябва да бъде класифициран като обществен договор за строителство по смисъла на Директива 93/37/ЕИО, може ли намесата на трето лице, което prima facie не попада в личния обхват на Директивата, да има ефект да промени класификацията на проекта като обществен договор за строителство, или такова действие трябва да се счита за заобикаляне на личния обхват на Директивата и несъвместимо с целта и предназначението на Директивата?
4. Ако възлагащ орган създаде предприятия за извършване на търговски дейности и държи мажоритарни участия в тях, които му позволяват да упражнява икономически контрол върху тези предприятия, прилага ли се тогава класификацията като възлагащ орган и към тези свързани предприятия?
5. Ако възлагащ орган прехвърли средства, които е спечелил от специални и изключителни права, предоставени му, на чисто търговски предприятия, в които притежава мажоритарен дял, има ли това за последица, че независимо от правното положение на свързаното предприятие, това предприятие като цяло трябва да се третира и да се държи като възлагащ орган по смисъла на Директива 93/37/ЕИО?
6. Ако възлагащ орган, който едновременно удовлетворява нужди от общ интерес, които нямат индустриален или търговски характер, и също така извършва търговски дейности, създаде експлоатационни инсталации, които могат да служат и за двете цели, трябва ли възлагането на договор за изграждане на такива експлоатационни инсталации да се класифицира като обществен договор за строителство по смисъла на Директива 93/37/ЕИО, или правото на Общността съдържа критерии, според които такава експлоатационна инсталация може да бъде класифицирана или като обслужваща обществени нужди, или като обслужваща търговски дейности, и ако да, кои са тези критерии?
7. Дали член 7, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2081/93 на Съвета от 20 юли 1993 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 2052/88 относно задачите на Структурните фондове и тяхната ефективност и относно координацията на техните дейности помежду им и с операциите на Европейската инвестиционна банка и другите съществуващи финансови инструменти прави получателите на общностни субсидии подлежащи на процедурите за преразглеждане по смисъла на Директива 89/665/ЕИО, дори ако те самите не са възлагащи органи по смисъла на член 1 от Директива 93/37/ЕИО?